Решение № 11964 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6571/2016 г.

Решение № 11964 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6571/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на В. И. Г., депозирана чрез адв. Н. Б., в качеството му на процесуален представител на лицето срещу Решение № 71/18.03.2016 г. по адм. дело № 56/2016 г. по описа на Административен съд - Д. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Неправилно първоинстанционният съд приел, че липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменено НП и заплатените суми за адвокатско възнаграждение. Ако възстановяването им не било уредено в самия процесуален закон - НПК и АПК, не можело да се търси по реда на ЗОДОВ. Неправилно съдът приел, че заплащането на възнаграждение на адвокат произтичало от облигационно отношение в резултат на сключен договор за правна защита и съдействие, поради което нямало характер на увреждане на страната, тъй като тя го е сключила съзнателно и доброволно. Ответната по жалбата страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Излага доводи по същество. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес срещу акт, подлежащ на оспорване и в сроковете визирани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение състав на Административен съд - Д. е отхвърлил като неоснователен иск на В. Г. против ОД на МВР - Д., с който е претендирано присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1317/2014 г. на РС - Д., като е отхвърлил и искането за присъждането на съдебно-деловодни разноски в размер на 310 лв. За да постанови това решение, съдът е приел за установено, че с НП № 14-1717-000461/14.08.2014 г. на Началник на I-во РУ на ОД на МВР - Д. на Г. е наложено наказание за нарушение на разпоредбите на ЗДП. НП е обжалвано пред РС - Д. и с решение по НАХД № 1317/2014 г. е било отменено като незаконосъобразно. В хода на това производство лицето е представлявано от надлежно упълномощен адвокат, на когото е заплатено възнаграждение в размер на 200 лв., като е представен и съответен договор за правна защита и съдействие. Установено е, че това решение е влязло в сила на 23.01.2015 г. първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразен акт издаден при или по повод на административна дейност, но липсва настъпила в резултат на този акт вреда, както и причинно-следствена връзка между акта и настъпила вреда. Заплатеното адвокатско възнаграждение било последица от сключен договор между страните и нямало характера на увреждане, тъй като Г. е действал съзнателно и доброволно в тази насока. Заплащането представлявало изпълнение на задължение по този договор. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При безспорно установена фактическа обстановка съдът е формулирал неправилни изводи от правно естество, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че налице отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно НП, с което на Г. е наложена санкция по реда на ЗАНН. В хода на производството по оспорване на това НП, жалбоподателят е бил представляван от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат, който е получил и възнаграждение в размер на 200 лв. Страните в производството не са спорили, че сумата за осъществяване на задълженията по договора за правна защита и съдействие са надлежно, своевременно и реално изплатени от Г. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Изводите на съда, свързани с липсата на останалите две нужни за уважаване на предявения иск предпоставки са незаконосъобразни. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, съдът неправилно е преценил, че не са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: отменен като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от В. Г. и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление № 14-1717-000461/14.08.2014 г. на Началник на I-во РУ при ОД на МВР - Д. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Първоинстанционният съд е изследвал обстоятелствата, свързани с действителността на плащанията, извършени от страна на задължения по договора за правна помощ субект. В хода на съдебното дирене са представени неоспорени от ответника доказателства, от които е видно, че сумата от 200 лева е надлежно и своевременно заплатена. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което ОД на МВР - Д. да бъде осъден да заплати на В. И. Г. сумата 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 14-1717-000461/14.08.2014 г. на Началник на I-во РУ при ОД на МВР - Д. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на Г. за присъждане на направените разноски в хода на адм. д. № 56/2016 г. на Административен съд - Д. се явява основателна. ОД на МВР - Д. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца в първоинстанционното производство сумата от 300 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 10 лева, представляваща заплатена държавна такса. Жалбоподателят в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски и същото следва да бъде уважено за сумата в размер на 5 лева, представляваща заплатена държавна такса за водене на производство пред настоящата инстанция. Доказателства за други разноски не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение