Решение № 1609 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10961/2010 г.

Решение № 1609 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10961/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК, образувано по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1629 от 22.07.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2446 по описа за 2009 г., в частта му, с която по жалба на "Щарк" ООД със седалище и адрес на управление с. Кардам, обл. Добрич, представлявано от Атанас Калев Атанасов, е обявена нищожността на Ревизионен акт № 800415/1.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Добрич, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02, 03, 05 - 12.2004 г.; м. 01 - 03; 05; 06; 08; 11 и 12.2005 г.; м. 01 - 06.2006 г. и м. 03,05 и 06.2007 г. и е отменен посоченият РА в частта му относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09 и 10.2005 г.; 07 - 12.2006 г. в посочените в диспозитива на решението конкретни размери на правото и съответни лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно като постановено при пороци, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против посочените части на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "Щарк" ООД, чрез адв. Димитров, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна.

1. В частта на решението, с което е обявена нищожността на част от РА, първоинстанционният съд е съобразил непротиворечивата практика на ВАС относно възлагането на ревизия за данъчни периоди по ЗДДС, след издаване на актове за прихващане и възстановяване, преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (с ДВ, бр. 107/2007 г.), с които на РЛ е признато отказаното с РА право на данъчен кредит. Преценката на съда относно стабилитета на тези актове и необходимостта от възлагане на процесната ревизия за тези периоди по реда на чл. 133 и сл. ДОПК като условие за действителността на РА е правилна и решението в тази част следва да остане в сила.

2. В частта на решението, с което е отменен РА, в посочените в диспозитива му части, съдът коректно е отделил спорното от безспорното и е изложил подробни мотиви относно всеки данъчен период при задълбочена преценка на събраните по делото доказателства.

Спорът е бил относно това, дали фактурираните стоки-гориво, автомобилни масла и антифриз са били вложени при осъществяване на дейността на дружеството. Съдът с основание е подчертал, че както в РА, така и в потвърждаващото го Решение на директора на Д "ОУИ" липсва конкретна мотивация относно всяка от процесните фактури, пътни листи и счетоводни записвания и др. За сметка на това, в мотивите на съдебното решение са разгледани предметът на доставките за всеки данъчен период при съвкупна преценка на всички относими за периода доказателства, включително и приетите без оспорване експертни заключения. Фактическите изводи на съда са изцяло обосновани на събраните доказателства. Приетите по делото експертни заключения са сравнили описаните в пътните листи километри и са ги намерили съответни на разстоянията между населените места, вписани в същите документи и при липса на спор относно реалността на доставките, съдът обосновано е приел, че не следва да се санкционира ревизираното лице с отказ на данъчен кредит, поради несъществени пропуски в реквизитите на пътните листи.

Решението в обжалваната част като правилно следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,