Решение № 8303 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2018 г.

Решение № 8303 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "С. а. м." ООД против решение № 8058 от 22.12.2017 г. постановено по адм. дело № 8370 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон по съображения подробно изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията) изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по различни от посочените в нея съображения. С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на "С. а. м." ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на път АМ "Т." км 204+450 вляво, обективиран в писмо № 53-00-4528 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, като дружеството е осъдено да заплати на АПИ направени по делото разноски в размер на 200,00 лв., а на АССГ възнаграждение за вещо лице в размер на 50,00 лв. и на За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че с разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатиране на рекламно съоръжение (РС) № 1062 от 18.04.2008 г. на "С. м." ООД е разрешено да изгради 5 РС в обхвата на път АМ - 1, а с разрешение № 2236 от 07.08.2008 г. на дружеството е разрешено да експлоатира РС в обхвата на път АМ 1, км 204+450 ляво. Със заявление № 53-00-757 от 19.05.2017 г. жалбоподателят е поискал преиздаване на разрешение № 2236 от 07.08.2008 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на РС. С констативен протокол № 102 от 31.05.2017 г. на служители при Областно пътно управление - С. З. е установено, че РС е ситуирано на път АМ "Т.", км 204+450 ляво преди прекилометриране, идентичен с км 202+166 ляво. Съоръжението функционира от 2008 г. Същото не е изградено в съответствие с изискванията на фонд "Републиканска мрежа", сега АПИ, като отстои с целия си габарит на 3,10 метра от ръба на пътната настилка. Съседни РС са на км. 201+976 ляво (на "Р.-3" ООД - на 19 м отстояние) и на км 202+344 ляво (на "И." ЕООД - на 178 м отстояние). Не е спазено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП), разстоянието между отделните рекламни съоръжения по посока на движението да не е по-малко от 300 м за автомагистрали и скоростни пътища. Не са спазени изискванията на чл. 17б от НСПП, поради което за РС не може да бъде издадено разрешение за специално ползване на пътя. На проведено заседание на УС на АПИ, обективирано в протокол № 16631 от 26.06.2017 г. е взето решение да се откаже преиздаването на разрешение за ползване на РС. Въз основа на това е постановен и процесния отказ на председателя на УС на АПИ, като е прието, че РС не е изградено в съответствие с условията на издаденото разрешение № 2236 от 07.08.2008 г., тъй като същото отстои на по-малко от 300 м от други РС по посока движението на автомагистралата, с което е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от НСПП. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. За да приеме, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдът след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 2 и § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за пътищата (ЗП), е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Според съда по Протокол от заседание на УС на АПИ, при наличието на кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ (Правилника, приет с ПМС № 295/10.12.2009 г.) е взето решение за отказ да се преиздаде разрешение № 2236 от 07.08.2008 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на АМ I при км. 202+166 ляво (т. 2.87). Отказът е обективиран в писмо с изх. № 53-00-4528 от 26.06.2017 г. на председателя на УС, който съгласно изричната норма на чл. 2, ал. 2 от Правилника, представлява Агенцията. Решението е недопустимо. В първоинстанционното производство неправилно е определен индивидуалния административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от Агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2.87 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на УС на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала Т. при км 202+166 ляво. Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4528 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Действително в това писмо е посочено, че последното представлява индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и състава на АССГ, постановил обжалваното съдебно решение. Видно от представените по делото доказателства, обжалваният административен акт е приет именно с решението на УС на АПИ по т. 2.87 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2.235 от същия единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо, но липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-4528 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. По изложените съображения, като ответник в първоинстанционното съдебно производство не е конституиран и призован, респективно участвал органът, издател на акта - Управителния съвет на А. П. инфраструктура, а председателят на УС на АПИ. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е Управителният съвет на А. П. инфраструктура. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, АССГ е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорвания административен акт, а именно Управителния съвет на А. П. инфраструктура. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,