Решение № 5372 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2011 г.

Решение № 5372 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е образувано по жалба на Васил Кирилов Лазов, Таня Кирилова Тасева и Роза Кирилова Иванова срещу решение № 686 на Министерски съвет (МС) на Р България, прието на 13.09.2011 г., касаещо отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлени имоти с пл. № 128038 и пл. № 128040 и двата находящи се в землището на село Дяково, община Дупница с ЕКАТТЕ 24791, посочени под № 320 и № 322 в приложение № 1 от акта. Жалбоподателите, представлявани в хода на процеса от адв. Лозанова считат, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите. Ответникът по делото - Министерският съвет на Р България, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС на Р България от 13.09.2011 г. от Васил Кирилов Лозов, Таня Кирилова Тасева и Роза Кирилова Иванова са отчуждени за изграждането на автомагистрала "Струма" 1,646 дка. от имот с № 128038 (целият с площ от 3 дка.) и 1,359 дка. от имот с № 128040 (целият с площ от 2,8 дка). За посочените под № 320 и № 322 от пр. № 1 към т. 1 от акта отчуждени части от имотите, административният орган е определил обезщетение в размер на 112 лв. за първия имот, респ. от 92 лв. за втория имот. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от (ЗДС), поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Имотите са разглеждани като такива с начин на трайно ползване овощни насаждения, но е извършено оценяване единствено на земята. Сам по себе си пропускът да бъдат оценени овощните насаждения е основание да се приеме, че определеният размер на паричното обезщетение е незаконосъобразен и че оспорваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 12.10.2011 г. по настоящото дело е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение каква е "пазарната цена" на имоти с пл. № 128038 и пл. № 128040 от землището на село Дяково, община Дупница по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, въз основа на установената "пазарна цена" да се определи размера на равностойното парично обезщетение за отчуждените части от двата имота, като ако "пазарна цена" не може да бъде определена, да се даде заключение за размера на дължимото обезщетение, определен съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Поради липса на относими пазарни свидетелства, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, както и поради невъзможност за определяне на теренните граници на имотите, вещото лице Ж. Господинова е изготвило заключението по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС за стойността единствено на земеделската земя. Според заключението стойността на отчуждаваната земеделска земя, имаща характеристики като процесните имоти, се равнява на 68 лева. Тази стойност е изведена като вещото лице е съобразило, че имотът е IХ-та кат., с площ до 3 дка, неполивни, намиращи се от 20 - 30 км от основен пазар Кюстендил, на над 5 км от село Дяково. При така установената стойност и при съобразяване на отчуждаваните площи, вещото лице е дало заключение, съвпадащо по стойности с посочените в административното решение. Заключението е прието от съда с протоколно определение от 07.11.2011 г., като същото не е оспорено от страните по отношение определената стойност на земеделската земя. Жалбоподателите не са представили доказателства за наличието на пазарни свидетелства, опровергаващи констатациите на ответната страна за липсата на такива, потвърдени и от приетата експертиза. В съдебно заседание от същата дата е уважено искането на жалбоподателите за допускане на съдебно-агрономическа експертиза, която да даде оценка (съгласно Наредбата за базисните цени на трайните насаждени) на трайните насаждения в отчуждените части на двата имота, като отговори колко дървета са отчуждени, какви са по вид, сорт и възраст. За изпълнение на допусната експертиза съдът е назначил вещото лице доц. д-р Виктор Бозев, който е представил на 15.03.2012 г. своето заключение, в което е използван приетия по делото на 19.12.2011 г. протокол от 23.11.2011 г., с който се установява от представители на инвеститора на обекта, изпълнителя и консултанта на обекта и жалбоподателя Роза Иванова, че общия брой засегнати черешови насаждения в двата имота е 120 (сто и двадесет). Съгласно заключението, овощните насаждения са оценени на обща стойност от 4931,20 лева за 120-те черешови дървета. Стойността е изведена като вещото лице е съобразило възрастта на насажденията - 23 г., при период на плододаване - 20 г. и стойността на материала за огрев - 250 лв. за приблизително 5 м3, изведен от 0,04 м3 за брой насаждение. Представената съдебно-агрономическа експертиза, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, е приета от съда с протоколно определение от 28.03.2012 г. При така установеното и като съобрази, че страните не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждаваните имоти, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя и на овощните насаждения от череши, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е неравностойно спрямо стойността на отчужденото имущество. По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да кредитира и възприеме размера на общия сбор на стойностите, посочени в приетите по делото съдебно-оценителна и агрономическа експертизи, като дължимо парично обезщетение от 5135,20 лева и да измени административното решение съобразно този размер. С оглед изход на делото, следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, като същите възлизат на общо 400 лева, представляващи заплатени депозити за вещи лица (л. 211 и л. 266). Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по делото не са представени. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение