Решение № 12753 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8727/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния си представител юрк. Данаилова, против Решение 16148/12.05.2025г., постановено по дело 3278/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменен по жалба Виваком България ЕАД Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ П-29002923224445-004-001/11.12.2023 г., издаден от И. Николов и С. Давидов, и двамата на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 246/22.02.2024 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на НАП, в частта му, относно периода на изчисляване на лихвите върху главницата от 1 304 090.56 лева, а именно в частта, с която на Виваком България ЕАД е определена началната дата от която се дължи лихва върху недължимо внесения ДДС от 18.02.2019г. и е върнал преписката на ТД на НАП ГДО София, за издаване на АПВ, по отношение на началния момент на дължимостта на лихвата за забава, съобразно указанията в мотивите на съдебния акт. Касаторът твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложени съображения оспорва извода на решаващия състав, че началният момент, от който следва да бъде начислена лихва върху възстановения ДДС в размер на приспаднат данъчен кредит при бракуване и при установяване на липси на активи, е периодът м.10.2014 м.12.2017 г., когато е извършено внасянето на ДДС, което впоследствие е признато за неоснователно начислено. Поддържа, че доколкото внасянето на данъка не е въз основа на акт на органите по приходите, то следва да се начисли законна лихва от деня, следващ деня, в който изтичат 30 дни след датата на подаване на искането, т.е периода след 18.02.2019г.-18.01.2019г. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Виваком България ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Златев, в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Сторено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ П-29002923224445-004-001/11.12.2023 г., издаден от И. Николов и С. Давидов, и двамата на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, в частта му, в която на Виваком България ЕАД е определена началната дата от която се дължи лихва върху невъзстановения ДДС, потвърден с решение 246/22.02.2024 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на НАП. АССГ е счел, че оспореният АПВ е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, в рамките на предоставените им правомощия, в предвидената за това форма и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовавайки се парктика на СЕС е формирал извод, че при спазване принципа на равностойност, след като като ДДС е заплатено за периода м. 10.2014г.-м.12.2017г., то лихва се дължи и за този период, тъй като неправомерно е претърпяна загуба от дружеството. По тези съображения е отменил оспорения акт и е върнал преписката на компетентния орган по приходите с указания за издаване на нов АПВ, с който на Виваком България ЕАД да бъдат възстановени лихви върху главницата, дължими от м.10.2014 г. до окончателното плащане. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК гласи, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. В случая Виваком България ЕАД е предявило правото си на възстановяване на сума в размер на 1 304 090, 56 лева, представляваща ДДС, начислен по чл. 79 от ЗДДС, с искането от 18.01.2019 г. Самото дружество, без да е налице акт на ограните по приходите, е коригирало размера на ползвания данъчен кредит при брак на стоки и установени липси и начислило ДДС, респ. включило размера на последния в справките си декларации при определяне размера на дължимия данък. Следователно внасянето на сумата от 1 304 090, 56 лева не е въз основа на акт на данъчната администрация, поради което и спрямо нея е приложима нормата на чл. 126, ал. 6, изречение второ. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, когато данъкът не е посочен като такъв за възстановяване от самото лице преди посочената дата, то органът по приходите не изпада в забава и не се следват лихви за невъзстановен в срок ДДС. В решението на СЕС по дело C314/22г в т. 87 , 88 се посочва: В случая, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 99, 100 и 102 от заключението си, при липсата на точни правила, предвидени в националното право, лихвите върху сумата, за която е налице право на възстановяване вследствие на намаляване на данъчната основа на ДДС, могат да се изчисляват едва от момента, от който данъчнозадълженото лице счита, че неплащането на разглежданото вземане има окончателен характер по смисъла на член 90 от Директивата за ДДС и предяви правото си на намаляване на данъчната основа на ДДС в рамките на декларацията за текущия към този момент данъчен период, при положение че преди този момент правното основание за плащането на ДДС е член 63 от тази директива. С оглед на изложеното на шестия въпрос следва да се отговори, че член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС във връзка с принципа на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че евентуално право на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, дава право на възстановяване на платения от него ДДС, заедно с лихви за забава, и че когато в правната уредба на държава членка не са предвидени редът и условията за прилагане на евентуално дължимите лихви,моментът, от който данъчнозадълженото лице предяви правото си на посоченото намаляване в рамките на декларацията за текущия към този момент данъчен период, представлява началният момент за изчисляването на тези лихви. Или в обобщение след като Виваком България ЕАД е предявило правото си на искане за възстановявне на ДДС на 18.01.2019г., то неправилно АССГ е счел, че върху недължимо внесената сума се дължи лихва за целия изтекъл период, а именно за периода от извършване на съответните недължими плащания на ДДС - м. 10.2014 г. до м.12. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата на Виваком България ЕАД против АПВ. При този изход на спора и с оглед на своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 37 412, 88 лева и държавна такса-1700 лева , или общо разноски в размер на 39 112, 88 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,