Решение № 10762 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. Хичовски, срещу решение № 17968/12.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3373/2026 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, Първо отделение, 85-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът – А. С., лице без гражданство от Палестинска окупирана територия, роден на [дата]., редовно уведомен чрез представителя си адвокат М. Недков, не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Ф. М. С. срещу решение № 439/27.02.2026 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включваща протокол рег.№ УП7450/03.10.2025 г., съставен за проведено с чужденеца интервю и справки вх.№№ МД-02-660/19.12.2025 г., МД-02-67/25.02.2026 г., МД-02-125/26.03.2026 г. и МД-02-156/15.04.2026 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Палестина/, е установена релевантната за спора фактическа обстановка, която, вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, е възприета от касационния състав. За целите на настоящото изложение, в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила в Република България, подадена от А. С. на 30.09.2025 г. На 03.10.2025 г. с чужденеца е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е арабин, с религия [заличен текст], неженен, роден в [населено място], област Наблус, Западен бряг, учил до 12-ти клас в общообразователно училище и работил като строителен работник. Отрича да е имал проблеми заради религията или етноса си /с изключение на два случая, в единия от които срещу него хвърляли камъни, а във втория бил спрян от еврейски заселници на пътя, но избягал/, да е осъждан, да е бил член на политическа партия или военна организация/групировка, да е служил в армията и да е участвал във военни действия. Сочи, че не е бил арестуван, но е задържан по пунктове в Израел по време на преминаване. Отрича спрямо него да е упражнявано насилие и да е бил заплашван. Заявява, че е напуснал родното си село една седмица преди интервюто и не би могъл да живее повече при роднините си или на друго място, поради липса на сигурност. Посочва, че на изхода на всяко село има пропусквателни пунктове, които не са го допускали да мине, когато отива на пазар, и той самият не ходил ако има информация, че израелската армия е там. Заявява, че е напуснал Палестина легално, с автобус до Аман, Йордания, а оттам със самолет е пътувал до Инстанбул, Турция и после до България, с издадена му шенгенска туристическа виза. Изтъква като причина за напускане на държавата си по произход липсата на работа, сигурност и свобода, и че подава молба за закрила поради наличие на риск за живота му. При горепосочените факти, с оспореното пред първата инстанция решение, председателят на ДАБ при МС е приел, че разказаната бежанска история е неправдоподбна, изградена с цел получаване на международна закрила, и не налага извод за извършено спрямо А. С. преследване, нито за реална опасност от тежки посегателства върху него по смисъла за ЗУБ, а напротив - че причините за напускане на страната му на произход са свързани с личен избор и търсене на по-добри условия за живот в Европа, поради което лицето е икономически мигрант. Обсъждайки фактите и обстоятелствата, изтъкнати от чужденеца по време на проведеното с него интервю, административният орган не намира основание по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, в какъвто смисъл е издаден отказа, атакуван пред първостепенния съд, включително предвид отсъствието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, решаващият състав на АССГ уважава жалбата на търсещото закрила лице, отменя решението на председателя на ДАБ при МС и му връща преписката за ново произнасяне, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд приема, че макар оспореният акт да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, след постановяването му са настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, свързани с промяна в обществено-политическата ситуация в Палестина и налагащи извършването на нова преценка на релевантни за предоставянето на международна закрила, обстоятелства включително с оглед приложението на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, която /по аргумент от чл. 75, ал. 1 от същия закон/, следва да бъде осъществена от административния орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на решението й, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените пред касационната инстанция две справки от 26.05.2026 г. и 17.08.2026 г., първостепенният съд е формирал съответен на закона извод, че след издаването на обжалваното пред него решение са възникнали нови обстоятелства по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, относими към предмета на административното производство и подлежащи на съобразяване при разрешаване на правния спор. Следва да се отбележи, че макар законосъобразността на административния акт по правило да се преценява от съда към момента на неговото постановяване, законодателят допуска да бъдат отчетени и настъпилите до приключване на устните състезания факти, доколкото същите имат значение за спорното правоотношение, какъвто е настоящият случай. С оглед обстоятелството, че сигурността в държавата по произход подлежи на развитие и промяна, правилно е отчетено от АССГ, че тя следва да бъде преценена във всеки етап от производството поради значението й на определящо обстоятелство при изследване на наличието на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В противовес с изтъкнатите от касатора възражения, обоснован предвид данните от доказателствата по делото, е направеният от първоинстанционния съд извод за наличие на съществена промяна в обществено-политическата обстановка в Палестина към момента на постановяване на съдебния акт, в сравнение с тази, обсъдена в акта на административния орган. Изложените в атакуваното съдебно решение мотиви за значителното влошаване на сигурността в Палестинската окупирана територия намират потвърждение и в представените пред настоящата инстанция, актуални справки на дирекция "Международна дейност и проекти" на ДАБ при МС от 26.05.2026 г. и 17.08.2026 г., отразяващи данни за продължаваща ескалация на насилието от страна на израелските сили, въпреки обявеното на 10.10.2025 г., прекратяване на огъня в Ивицата Газа. В справка вх.№ МД-02-199/26.05.2026 г. се сочи, че по сведения на УНИЦЕФ през м. март 2026 г. израелските заселници са ранявали повече палестинци, отколкото през който и да е период през последните 20 години. Районът около [населено място], от който е чужденецът, е определян като огнище на напрежение /поради обстоятелството, че по-голямата част от палестинските жертви са концентрирани именно там/, с хроничен недостиг на основни медикаменти и животоспасяващи консумативи. Посочва се също, че е налице безпрецедентен ръст на насилието при военни операции в Западния бряг. От цитирания документ се установява и че през м. април и м. май 2026 г., в района на гр. Наблус са регистрирани нападения на израелски заселници срещу палестински населени места, съпроводени със стрелба, физическо насилие, повреждане на жилища и превозни средства, както и възпрепятстване на придвижването на линейка с тежко болен пациент. В допълнение, според Световната здравна организация именно в провинция Наблус е концентриран най-големият брой палестински жертви при нападения срещу здравната система. Данните, обективирани в справка вх.№ МД-02-303/17.08.2026 г. потвърждават задълбочаването на хуманитарната криза и продължаващите израелски атаки, водещи до цивилни жертви, като за периода 13-19 юни 2026 г. са отчетени почти ежедневни инциденти и нападения срещу палестинското население, въздушни удари и размяна на огън, особено в районите на Рамала, Салфит, Наблус и Витлеем, включително физическо и психологическо насилие, палежи и унищожаване на имущество и инфраструктура. Посочва се още, че в района на гр. Наблус са въведени допълнителни ограничения за придвижване, затворени са пътища и са поставени контролно-пропускателни пунктове, възпрепятстващи достъпа до работа, здравеопазване и други основни услуги. Според отразените в същата справка данни на ООН, към м. август 2026 г. продължава разрушаването на палестински жилища, принудителното разселване и ограниченията за достъп до основни услуги. Същевременно се установява, че въпреки официалното прекратяване на огъня от 10.10.2025 г. /част от втора фаза на международен мирен план/, положението в ивицата Газа остава изключително тежко, като на 2 август 2026 г. при въздушни удари са загинали най-малко 18 души - най-високият дневен брой жертви за последните седем месеца, а от началото на примирието броят на убитите е достигнал 1 245 души и 4 121 ранени. При тези данни, правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че след постановяване на атакувания пред него административен акт е настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка и сигурността в Палестина, която налага осъществяване от председателя на ДАБ при МС на нова проверка и обсъждане на обстоятелствата, относими към търсената от А. С., закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Не намират основание и доводите в касационната жалба, че административният съд не е изследвал възможността за вътрешно разселване и липсата на реален риск за чужденеца от тежки посегателства на територията на Палестина, нито е съобразил установената от приложените като доказателства по делото, справки, липса на безогледно насилие в района на гр. Наблус. Подобна преценка, /съобразно критериите на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и цитираната практика на Съда на Европейския съюз/ предполага упражняване на предоставената със закона специална компетентност на председателя на ДАБ при МС по чл. 75 ЗУБ, включваща извършване на цялостна индивидуална оценка на молбата за закрила, въз основа на всички относими факти, включително актуални данни за страната по произход към момента на постановяване на оспореното решение, каквато административният орган не е извършил, тъй като към датата на постановяване на оспорения акт ситуацията по отношение на сигурността там е била различна. След настъпването на новите обстоятелства в обществено-политическото положение в Палестина, правилно съобразени от първоинстанционния съд на основание чл. 142, ал. 2 АПК, законосъобразността на обжалвания акт не може да бъде преценена без предварително извършване от страна на компетентния административен орган на нова оценка на молбата за международна закрила, при отчитане на актуалната информация относно държавата по произход. Предвид изложеното, правилно АССГ прилага разпоредбата на чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, като отменя административния акт и връща преписката за ново произнасяне от председателя на ДАБ при МС при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и при липсата на установени други негови пороци, от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,