Решение № 11762 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5596/2024 г.

Производството по делото е образувано по две касационни жалби, депозирани от директора на Д "ОДОП" - София против Решение 6507/01.11.2023 г., постановено по адм. д. 9938 по описа за 2021 г. на Административен съд София - Град и от Д. А. М., притежаваща [ЕГН], чрез адвокат Д. Димитров, гр. София, [улица], против Определение 2185/28.02.2024 г. на АССГ, Трето отделение, 63 - ти състав, постановено по цитираното дело. Директорът на Д "ОДОП" - Сфия при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение, с което по жалба на Д. А. М. с [ЕГН] е отменен като незаоносъобразен РА Р - 22002220002386 - 091 - 001/28.01.2021 г., издаден от Р. Байрактарова - орган, възложил ревизията и ВикторияВасилева Петрова - ръководител на ревизията, който акт е потвърден с Решение 1283/23.08.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - София в следните части: На допълнително установени задължения за годишен и авансов данък за ЕТ по чл.48, ал.2 ЗОДДФЛ, за горницата над сумата от 21751,08 лева до определения по РА размер от 30511,68 лева и лихви за забава за горницата над 10348 лева, за данъчни периоди 01.01.2013 г. - 31.12.2016 година; На установени засдължения по ЗДДС за горницата над 30482,95 лева до установения размер по РА от 35429,29 лева, за данъчни периоди от м.12.2014 г. до м.12.2016 г. и в частта за начислени лихви за забава за данъчни периоди от м.12.2014 г. до м.03.2015 г., в общ размер на 2958,49 лева. Касаторът счита, че съдебното решение в обжалваните части е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, т.к. не е установено по категоричен начин дублиране на товарителници, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано. Според директора на Д "ОДОП" - София, първоинстанционното решение в обжалваните части е немотивирано и е постановено в нарушение на материалния закон. Допуснато е също така нарушение на чл.201 ГПК, защото страната е оспорила заключението по ССчЕ, но съдът не допуснал повторна експертиза, която да се извърши от друго вещо лице. Вместо това и по неясни причини съдът изслушал заключение по допълнителна експертиза. Касаторът се аргументира, че не му е предоставена възможност за оборване първоначалното заключение по ССчЕ, посредствот предвидените способи в ГПК, а допълнителното заключение също е оспорено. Ревизионният акт, издаден на Т. Г. А. съставлява официален документ с обвързваща доказателствена сила относно съдържащите се в него констатации. Директорът на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП твърди, че изпратените пратки и получените средства с наложени платежи, не дублират получените приходи от Т. Г. П. А., вписана като ЕТ, т.к. информацията в електронна форма позволява разграничението по податели. В КЖ се сочи, че спрямо определената данъчна основа е приложена съответната данъчна ставка, в резултат на което са определени фискалните задължения на ревизираното дружество. Касаторът моли за оставяне в сила на съдебното решение в тези части и присъждане направените разноски. Д. А. М. с [ЕГН] обжалва определението като неправилно, защото е постановено в нарушение на чл.175, ал.2 АПК, която норма е специална спрямо чл.247 ГПК. Молбата на Д. А. е за поправка на "писмени грушки" и "грешки в пресмятането", водещи до корекция в диспозитива на съдебното решение. В мотивите си съдът се позовал на заключението по ССчЕ, че за времето от месец септември 2013 г. до месец януари 2016 г. дублираните суми са в размер на 77 757 лева, на който мотив не съответства съдебния диспозитив касателно размера на установените задължения. Жалбоподателят се обосновава с факта, че жалбата му е уважена в следствие на което РЛ не се опитва да пререши спора по същество, а единствено да коригира по реда на чл.175 АПК верният размер на съответните на мотивите задължения, съответстващ на кредитираното заключение по ССчЕ. Претендира разноски съгласно представен списък, ведно с писмени документи. Директорът на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП е оспорил жалбата на ФЛ. Представителят на ВП дава заключение за основателност на КЖ, депозирана от директора на Д "ОДОП" - София и за неоснователност на КЖ, подадена от Д. А.. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на двете жалби, валидността, допустимостта и правилността на съдебните актове, прецени жалбите като процесуално допустими, защото са депозирани от страни по делото и срещу подлежащи на оспорване съдебни актове. Разгледани по същество КЖ на директора на Д "ОДОП" - София е неоснователна, а жалбата на Д. А. е основателна. По КЖ на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП: Процесната ревизия е повторна, за резултата от нея е съставен РД. Изпратено е искане до "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, което дружество е депозирано справки, анализирани от приходните органи. Констатирано е, че Д. А. е получател на суми през 2016 г. от наложени платежи и пощенски парични преводи от извършени куриерски и пощенски пратки /аксесоари, гривни, амулети, татуировки, бижута, чоукър, ленти за коса, мартеници и други/, чрез "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД. За придобитите през 2016 г. доходи от електронната търговия ФЛ не е подало ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, каквато е депозирана впоследствие и във връзка с Покана от 13.03.2018 година. За резултатите от повторната проверка е съставен на Д. А. Протокол с дата 01.03.2019 година. С протокол 1240277/20.02.2019 г. са присъединени доказателства, събрани по време на ПУФО. Домейн е регистриран на името на Т. П., майка на РЛ, действала в качеството си на ЕТ "АЙ ТИ ДИ - Т. П.". Ревизиращите органи са приели, че Д. А. осъществява стопанската дейност "електронна търговия" със стоки чрез интернет - магазин www.jullstreasures.com и фейсбук магазин на адрес www. facebook.com/JULLSTreasures. Куриерските пратки и събраните суми от наложени платежи са търговски сделки, за които не са отчитани приходи, респективно не са подавани ГФО и ГДД по чл.50 ЗДДФЛ с попълнено Приложение 2, включително не е начисляван и заплащан данък. Ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. ДОПК, поради констатирани обстоятелства въз основа данните, събрани от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД. По време на повторната ревизия и в изпълнение указанията, съдържащи се в отменителното решение, са изискани от куриерското дружество данни в електронна форма, за събраните в полза на Д. А. суми от пощенски преводи за периода 01.01.2013 г.- 31.12.2015 година. Разпоредена е насрещна проверка на ЕТ "АЙ ТИ ДИ - Т. П.", по време на която проверка е направена констатация, че ревизията на едноличния търговец е приключила с издаването на РА Р - 22221216001549 - 091 - 001/20.09.2016 година, но събраните документи и справки за получени наложени платежи от Д. А., не дублират тези на майката Т. П.. В съдебното решение по настоящия казус обаче съдът е приел за установено след анализ на заключенията по ССчЕ, че констатациите от РА са оровергани. Съдът е кредитирал основното и допълнителните заключения на в.л. Е. Ковачева и е формулирал мотиви за следното: Куриерското дружество е използвало в дейността си товарителници като документи за размяната/доставката на стоки между лица, включително между изпращача/куриера и получателя; Наложеният платеж, събран от получателя на пратката, се изплаща на подателя в брой. Поради това експертът е отбелязал в своето заключение, че принципно не се допуска в практиката на "ЕКОНТ" дублиране/повтаряне номера на товарителница по която получатели да са две различни лица. Вещото лице е направило извод въз основа уникалния номер на събраните товарителници, че е налице идентичност между тях за времето от 2013 г. до 2016 година. Анализирани са товарителниците с тези по приобщеното адм. д. 11186 на АССГ, III отделение, 16 - ти състав. Експертът е посочил в таблична форма и на електронен носител Приложение 2, номерата и сумите по дублирани товарителници от РА Р - 2222121 - 6001549 - 091 - 001/20.09.2016 г. на ЕТ "АЙ ТИ ДИ - Т. П." и тези от РА Р22002220002386 - 091 - 001/28.01.2021 г. на Д. А. М.. В забележка на ред 6489 от шийт "ТеодНЕСЪВПАДАЩИ-ЕКОНТ-НП" и на ред 6581 от шийт "ТеППП - 01.01.2013 г. - 31.12.2015 г." са описани къде сумите намират отражение в РА. В допълнителното заключение експертът е отбелязал, че номерата на товарителниците от Приложение 1 на Т. А., формирали задължения по ЗДДС, са сравнени в основното заключение с номерата на товарителниците, формирали задължението по РА на Д. М.. При сравнението е констатирано дублиране на товарителници, посочено в Приложение 2 за периода 2013 г. - 2016 година, респ. дублирани са товарителници на стойност 77 757 лева. Въз основа на гореизложеното съдът е счел, че процесния РА е издаден от компетентен орган, във формата по чл.120 ДОПК и съдържа необходимите реквизити, но приходните органи не са определили правилно във връзка с материалната му законосъобразност и обоснованост, облагаемата данъчна основа. По - конкретно, касателно данъка по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, данъчната основа не е съобразена със стойността на дублираните товарителници по РА на едноличния търговец и тези по РА на Д. М., съдът се е позовал на двете заключения по ССчЕ и е отменил оспорения РА на ФЛ за горницата над 21751,08 лева - данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ и за лихвите за горницата над 10348 лева, за д.п. от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 година. По отношение облагането с ДДС, приходните органи са приели, че Д. М. е трябвало на основание чл.96, ал.1 ЗДДС да подаде заявление в следствие достигнат облагаем оборот в размер на 53 970,40 лева, за периода м.08.2013 г. - м.11.2014 година, което тя не е направила. Съдът обаче, позовавйки се на експертните констатации, че облагаемият оборот не е достигнат през м.11.2014 г., е формирал мотиви, че ФЛ не дължи данък за осъществените облагаеми доставки, считано от 29.12.2014 година. Вещото лице е проверило по документите, че за периода 13.12.2013 г. до 30.11.2014 г. има дублиране на суми по товарителници на едноличния търговец и на Д. М.. Поради това и обосновавайки се в таблична форма, съдът е отменил оспорения РА за задълженията по ЗДДС за горницата над 30 482,95 лева и за начислените лихви за д.п. от м.12.2014 г. до м.03.2015 г. в общ размер на 2958,49 лева. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява КЖ на директора на Д "ОДОП" - София като неоснователна, т.к. основното съображение на жалбоподателя е свързано с твърдяни от него нарушения при допускането на съдебните експертизи и обсъждането им. С протоколно определение от 16.02.2022 г. съдът е допуснал съдебно - счетоводна експертиза, назначавайки за в.л. Е. Ковачева. Заключението на вещото лице е изслушано в съдебното заседание, проведено на 19.10.2022 година. Заключението е оспорено от процесуалния представител на директора на Д "ОДОП" - София, който е поискал допускането на повторна експертиза от друго лице, на което искане насрещната страна се е противопоставила, т.к. същото не касае допускането на експертиза в разширен, тричленен състав. Съдът е приел заключението и е предоставил възможност на ответната страна да постави допълнителни въпроси на в.л. по ССчЕ. С молба /л.262/ директорът на Д "ОДОП" - София е повторил искането си за назначаването на едночленна експертиза, която да отговори на три въпроса, конкретизирани в молбата. Срещу молбата е депозирано писмено становище от адв. Д. Димитров. В съдебното заседание на 25.01.2023 г. административният съд отново е предоставил процесуална възможност на директора на Д "ОДОП" - София да постави допълнителни въпроси към в.л. по ССчЕ. С нова молба ответникът е поискал пак в.л. в едночленна експертиза, което да провери налице ли е идентичност между товарителници за периода от 2013 г. до 2016 година. Вещото лице Е. Ковачева е изготвила допълнително заключение, изслушано в с.з. на 20.09.2023 година. Страните са заявили, че нямат въпроси към експерта, но процесуалният представител на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП е оспорил заключението, прието от съда, без обаче да поиска допускането на експертиза в разширен състав. При така установените факти и обстоятелства е се установява, че административният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение при събирането на доказателствата и използването на доказателствените средства в съдебния процес, което да ограничи правото на защита на директора на Д "ОДОП" - София. Напротив, съдът неколкократно е осигурявал процесуална възможност на ответната страна да постави конкретни въпроси, на които експертът да отговори с допълнителното си заключение. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК, при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. В случая директорът на Д "ОДОП" - София не е обосновал искането си за назначаването на друго вещо лице, видно е, че юрисконсултът е оспорил в съдебно заседание заключението, молейки да не бъде приета експертизата. В молбата за уточняване на задачите пък е поискано да се съпоставят данните от справки от Протокол за приобщаване Джулия и справки от Протокол за приобщаване Т. Г., при положение, че са били направени няколко приобщавания по адм. д. 11186/2018 г. и адм. д. 9938/21 г. на АССГ. Видно е също така, че вещото лице е отговорило в заключенията си касателно дублиранията при определяне задълженията на ДЗЛ и по двата акта, предмет на различните дела. По този начин е отговорило на поставения и съществен за резултата по делото спор за дублиранията. Въпросът под 3 към в.л., отправен от ответната страна, е правен и е извън предмета на настоящото дело, той предпоставя отговор, свързан с предмета на адм. д. 11186/2016 г. на АССГ, приключило с влязло в сила съдебно решение. Директорът на Д "ОДОР" - София при ЦУ на НАП не е използвал законовата възможност да поиска назначаването на експертиза в тричленен състав и да посочи единият експерт, участващ в нея. При тези съображения КЖ на приходната администрация е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По жалбата на Д. А. М.: Жалбата на ФЛ против съдебния акт от 28.02.2024 г., постановен по адм. д. 9938 по описа за 2021 г. на АССГ, е основателна. Административният съд е разгледал в закрито заседание молбата на Д. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в производство по чл.247 ГПК, без да съобрази разпоредбата на чл.175, ал.1 АПК, уреждаща в кодекса възможността на съда да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Както се посочи по -- горе, в мотивите на своето решение, /редове 34 - 37 на л.10/, административният съд е обсъдил заключението на в.л. по ССчЕ, кредитирайки го и посочвайки, че за времето от септември 2013 г. до ануари 2016 година/, целият ревизиран период, дублираните суми са в размер на 77757 лева. Паричните средства в този размер са описани и по стойности помесечно - от септември 2013 г. до януари 2016 година на стр.4 - 5 от заключението по ССчЕ, което е възприето в съдебните мотиви. При пресмятанията в колона 4 - "дублирани" на стр.13 съдът погрешно е записал различна обща сума - 58404 лев, вместо сумата, сборувана от експерта - 77757 лева. По отношение на облагането с ДДС е видно, че в графи 7 - "доход" и 8 "ДДС" са написани суми за съответния период, в таблицата на л.14 - 16. В графа 20% върху графа 7 е направено преизчисление на 20% ДДС във връзка с проверка на математическата вярност на записанато в графа 8 - ДДС. Резултатът от сравняването е отразен в графа "Разлики", като знакът "минус" изисква намаляване на данъка. Общият сбор на отрицателните разлики е 3620,08 лева, а на тези с положителен знак - 1958,89 лева, или крайния резултат е отрицателна разлика в размер на 1661,19 лева, но е претендирана разлика от Д. М. - 1659,17 лева, с която следва да се намали посочената в съдебното решение сума - 30482,95 лева. В този смисъл жалбата на ФЛ против РА в частта, касаеща облагането с ДДС се явява основателна за разликата/горница в главницата над 28 823,78 лева и за горницата в лихвите над 2797,46 лева. Мотивът на административния съд, че с молбата за поправка на очевидна фактическа грешка се цели по същество пререшаване на делото, е необоснован, т.к. кредитирайки заключенията на вещото лице по ССчЕ, съставът на АССГ е преценил жалбата на Д. М. като основателна, /съдът не е постановил отхвърлителен диспозитив/. Поисканата от ФЛ промяна в съдебно решение се отнася до размера на присъдените суми, който да съответства на волята на съда, възприел заключенията по ССчЕ и допуснал грешки в пресятанията при пренасянето на експертните констатации в съдебното решение. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на Д. М. трябва да бъдат присъдени разноски за касациоинното производство общо в размер на 12050 лева съгласно списъка и представените писмени доказателства. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение