Решение № 11229 от 7.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез юрк. Недялкова, против решение 221/10.02.2022 г. постановено по адм. дело 2263/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02-160-2600/2181 от 05.07.2021 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/.В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради несъобразяването му с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява становище, че неправилно съдът е приел, че акт за прекратяване на биологичен ангажимент не е връчен по реда на чл. 18а от АПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството като неоснователна. Претендират се сторените разноски за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Ответникът - Мега Маркет Инвест ЕООД, чрез адв. Карамитева в депозиран по делото писмен отговор от 04.04.2022 г., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02-160-2600/2181 от 05.07.2021 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, на Мега Маркет Инвест ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 657,38 лв., представляващо изплатена субсидия по направление Биологично растениевъдство за кампании 2015, 2016 и 2017 г. Административният орган е констатирал припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените парцели, поради което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е изпратено писмо до жалбоподателя за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, след което е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие с изх. 02-160-2600/2181 от 09.10.2019 г. Актът за прекратяване е изпратен на адреса за кореспонденция на дружеството в гр. Пещера, връчен на 21.10.2019 г. на М. Лилова, посочена като упълномощено лице. Въз основа на приетия за влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е издаден оспореният в настоящото производство АУПДВ. При тези фактически установявания съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството не е било надлежно уведомено за издадения му акт за прекратяване на ангажимент, тъй като лицето, на което е връчен не е упълномощен представител на дружеството. Изложени са мотиви, че липсата на влязъл в сила акт за прекратяване води до липса на годно фактическо основание за издаване на оспорения в настоящото производство АУПДВ, поради което последният подлежи на отмяна. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че към датата на издаване на оспорения акт не е налице влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, поради което правилно е изведен извод за липса на предпоставките за издаване на АУПДВ. Видно от приложеното известие за доставяне актът за прекратяване е получен от М. Лилова като упълномощено лице на 21.10.2019 г., но не е отразено номер на пълномощно, нито такова е приложено към известието. Въпреки изричното запитване по силата на издадено съдебно удостоверение от пощенската станция не са могли да представят допълнителни данни за лицето освен двете му имена, което е довело до невъзможност да бъде установена автентичността на подписа или други данни за лицето, с които то да бъде идентифицирано. По делото не е установено цитираното лице да има връзка с дружеството, да е негов упълномощен представител или служител. Няма данни административният орган да се е възползвал от другите способи за връчване, регламентирани в чл. 18а от АПК чрез връчване на посочен от дружеството електронен адрес или по друг начин, за да се приеме, че актът за прекратяване е бил надлежно връчен. Наличието на материално правните предпоставки за издаване на АУПДВ извършено плащане, неизпълнение на поетите задължения и прекратяване на агроекологичния ангажимент следва да бъдат налице към момента на издаване на АУПДВ. В настоящият случай към този момент, актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е бил влязъл в сила, поради което незаконосъобразно е пристъпено към издаване на АУПДВ. Административният орган е следвало да предприеме всички възможни действия, за да се увери, че актът за прекратяване, на който се позовава е стабилен административен акт и е връчен по надлежния ред. В настоящия случай това не е така. При липсата на предходен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, който да е влязъл в сила преди издаване на оспорения АУПДВ, последният се явява издаден в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Като е достигнал до същия правен извод, Административен съд - Пловдив е постановил решение, което не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., платено в брой по силата на договор за правна помощ от 04.04.2022 г. Неоснователно е наведеното възражение от касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като последното е под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,