Решение № 6959 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2021 г.

Решение № 6959 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д., подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. Д., срещу решение № 37 от 03.11.2020 г., постановено по адм. дело № 402/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 430/10.07.2020 г. на кмета на община Ветово, с която е наредено Д. да премахне незаконен строеж: "Едноетажна жилищна сграда" в УПИ V-1376, кв. 118 по плана на град Ветово. Жалбоподателката поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Ветово да бъде отменена. Ответникът - кметът на община Ветово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Русе е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж – едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 72, 52 кв. м, разположена в югозападната част на УПИ V-1376, кв. 118 по плана на град Ветово. Строежът е от пета категория и е изграден в периода 2018 – 2019 г. без разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая разрешение за строеж за сградата не е издавано, а представените проекти не са одобрени от компетентния орган, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден в периода 2018 – 2019 г. съгласно твърденията в жалбата, строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо правилно е прието, че същият подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на касационната жалбоподателка, че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225 а, ал. 5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. В случая жалбоподателката Д. Д. е собственик на УПИ V-1376, кв. 118 по плана на град Ветово и възложител на строежа, както признава в жалбата до административния съд. Следователно като собственик и възложител на незаконния строеж жалбоподателката отговаря за неговото премахване, а доводите в обратния смисъл са неоснователни. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС, е правилно и се споделя от настоящия състав.