Решение № 931 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2010 г.

Решение № 931 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Ешкевари Сабет Фаегех, гражданка на Иран, подадена срещу решение № 128/11.03.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет ( МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна Председателят на ДАБ при МС не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 87 от ЗУБ от надлежна страна, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на жалбоподателката е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут макар и постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, е незаконосъобразно, постановено при нарушение на административно производствените правила, водещо до нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. От интервютата, проведени от орган на Държаната агенция за бежанците, се установява, че на 11.09.2009 г. молителката е пристигнала в България заедно приятеля си. Молбата си основава на страх от преследване и несигурната обстановка в Иран, където животът й бил в опасност. Като мотив за искане на закрила чужденката изтъква политически причини. Твърди, че е била една от участничките в предизборния щаб на опозиционния кандидат за президент Мусваи в кв. "Демавинд". В интервюто от 17.12.2009 г. посочва, че е работила като преводач в сп. "Жените" и се издържала сама. Като журналист на свободна практика от 2004 г., след президентските избори на 13.06.2009 г. провела няколко интервюта с известни личности относно начина на провеждане на изборите и участието на "зеленото движение" в тях, участвала във всички протестни мероприятия срещу резултатите от изборите. Публикувала статии в сп."Права за жените", като на територията на Иран няма публикувани статии. Също така е заснела убити протестиращи по време на протестите и снимките е изпратила в чужбина чрез e-mail. Участвала е в провеждането на едномилионна подписка, организирана в подкрепа на недоволните от изборните резултати. Тази подписка не е използвана по предназначение, тъй като участниците в нея започнали да ги арестуват. Не е членувала в в политическа партия. Жалбоподателката твърди, че е получила анонимни телефонни обаждания изпълнени с неетични и нецензурни думи, с които й е внушавано да прекрати дейността си. Не е задържана от полицията, но й е връчена призовка на 5.09.2009 г. за явяване в Ислямски революционен обществен съд на 12.09.2009 г., която призовка е връчена на майка й. Твърди, че се страхува да не попадне в затвора, като много други нейни познати призовани в съда, поради което решила да напусне Иран. Защото нямала право на избор и не разполагала с време, е дала съгласие да дойде в България. Решението за отпътуване е взела в същия ден на връчване на призовката /интервю от 17.12.2009 г.", защото била притеснена за сигурността си. Представя копие от призовката. Отпътувала легално на 11.09.2009 г. със самолет. В интервю на 24.09.2009 г. обяснява, че тя и приятеля й, с който живее на съпружески начала, са получили визи от иранец-трафикант на цена десет хиляди евро. С приятеля си се "промъкнали" покрай гишетата за гранично-контролна проверка, след което били съпроводени до самолета безпрепятствено. В България е пристигнала на същата дата. Според кандидатката, ако се върне в Иран ще бъде екзекутирана, но не е сигурна дали е призована пред съда, заради журналистическа дейност или като активист в "Зелена вълна- движение". Кандидатката не желае връщане в родината си, защото оценява Иран като "абсолютно демократична и тоталитарна държава", смята, че в България може да развива свободна журналистическа дейност, участва вече в телевизионни предавания и активно сътрудничи на сп."Ева". В открито съдебно заседание представя нови писмени доказателства, а именно: доклад за човешките права от 2010 г. на Амнести интернешънъл за репресии срещу критици и опоненти на правителството през месеците предшестващи президентските избори, на които президентът Махмуд Ахмадинежад е обявен официално за победител, както и за потушаване на масовите протести, избухнали в отговор на изборните резултати и продължили и след 19 юни, когато върховният лидер на Иран е обявил край на демонстрациите, до празника Ашура на 27 декември 2009 г. Според информацията 5000 души са задържани, сред които и журналисти, като на повечето е отказана правна помощ, като част от тях са измъчвани, малтретирани и изнасилвани в Центъра Кахризак, до Техеран, затворен през м. юли 2009 г., като жертвите са подложени на допълнителен тормоз след разгласяване на доказателствата за насилие. Има осъдени на смърт, като повече от 80 души са осъдени за лишаване от свобода. Защитниците на човешките права са обект на произволни арести, преследване и несправедливи процеси. Жените са дискриминирани, като участниците в кампаниите за равноправие на жените, включително в "Един милион подписи" също са задържани, преследвани и задържани. Изтезанията в различните видове малтретиране са често срещани при задържане, като са докладвани жестоки побои, затваряне в тесни пространства, лишаване от светлина, вода и храна, отказ от медицинско лечение. В периода след изборите на 12.06 до 5 август са регистрирани 112 екзекуции, сред които пребиване с камъни, включително и на жени. Приложено е писмо на Международен секретариат, Бюро Афганистан-Иран и Таджикистан, гр. Париж, ул. "Вивиен", Франция, издадено на 8.11.2010 г., в което се посочва, че жалбоподателката е журналист на свободна практика, която е активист в областта на човешките права и политика, публикувала материали във връзка със зеленото движение, сформирано след президентските избори в Иран. Ешкевари Сабет доказва участието си в предизборната кампания на Мир Хосеин Мосави с карта, преведена на български език, както и удостоверение за назначение в тази кампания в гр. Абсард, провинция Дамаванд. Преведено е писмо от 7.10.2010 г. на Международна коалиция срещу насилието в Иран относно г-н Камран Гераминежад, приятелят на жалбоподателката, с твърдение за неговата активна дейност в демонстрациите след оспорените президентски избори. Преведени са и представени резолюции на Европейския парламент от 10.02.2010 г., 8.09.2010 г. и 22.10.2010 г., взети във връзка с обстановката в Иран, нарушаването на правата на човека, особено във връзка със смъртното наказание за малолетни и непълнолетни лица, изявлението на иранското министерство на на разузнаването от 5.01.2010 г., с което са обявени за "незаконни" всички контакти на ирански граждани с 60 неправителствени организации, както и многобройни представители на международни медии, излъчващи на фарси, действията на иранските сили за сигурност, в резултат на които са загинали при потушаване на демонстрации най- малко 30 души, произволни арести, мъчения и екзекуции на политически активисти и активистки на граждански организации, показни стотици протести от август 2009 г. насам, организирани от съдебната власт, изпълнение на първите смъртни присъди на лица, свързани със "Зеленото движение", както и масови екзекуции на стотици други цивилни лица извършени в дълбока тайна от международната общност, изпълнение на присъда над жена "убиване с камъни", продължителното задържане в затвор на стотици мирно протестиращи, журналисти, активисти, защитаващи човешките права след президентските избори, изтръгнати самопризнания, изтезания, малтретиране на затворници, строгият тъмничен затвор, лишаване от сън, незаконно задържане, прилагане на жестоко и нечовешко и унизително отношение, физическо и сексуално насилие, липсата на наказателна отговорност на държавни служители, приравняване на политическата опозиция с престъпно поведение, всички действия на иранските власти за ограничаване на свободата на печата и словото, чрез цензуриране и, заглушаване и блокиране на телевизионни и радиомрежи, Представено е писмо от главен редактор на он-лайн вестник "Нонстоп медиа", Ню Йорк, за сътрудничеството към вестника на жалбоподателката, като в качеството й на преводач е превела над 100 политически статии и е посочено, че вестникът е забранен от ислямското правителство в Иран, заради критиката към ситуацията в тази страна. Представено е по делото становище на Министерството на външните работи относно обществено-политическата обстановка и справка за съблюдаване на човешките права в Иран, от което е видно, че положението в тази страна се влошава. Според доклада на Държавния департамент на САЩ от 25.02.2009 г. там продължават нарушения като: "екзекуция по бързата процедура; изчезвания; мъчение или друго унизително отношение; вкл. жестоки наказания като пребиване с камъни; ампутация и бой с пръчки; произволни арести и задържания; продължителен арест и задържане в изолация; лоши условия в затворите; липса на справедлив и честен процес; сериозно ограничаване правото на гражданите да сменят своите управници по мирен път; нарушаване свободата на личността, словото, печата, религията и на мирното събиране и сдружаване. " Акцентирано е върху насилията, законовата и социалната дискриминация на жените. Административният орган не е приел за достоверна разказаната от жалбоподателката бежанска история, предвид разминаването във фактите относно начина на напускане на страната, разказани от жалбоподателката и приятелят й Камран Гераминежад, както и недостоверността на описаното преминаване през гранично-пропусквателния пункт на летището, при условия, че пътуването на всеки ирански гражданин става с паспорт и разрешително от министерството на вътрешните работи, като подаването и получаването на паспорта става лично. Самата жалбоподателка е представила разказа на "Дойче Веле" за съдбата на Неда Солтани, която е напуснала Иран по начин, сходен на описания от Ешкевари Сабет Фаегех, като е посочено в разказа, че съществува списък на министерство на информацията, който съдържа имената на лицата, за които има забрана на излизане от страната и следователно политически ненадеждни лица не получават разрешение за отпътуване. Административният орган развива мотиви, че самооценката на жалбоподателката не е достатъчна за политическия характер на статиите й, предвид и признанието й, че не е публикувала статии във връзка със "зеленото движение", а позоваването на дискриминация по отношение на жените във връзка с гражданските права и професионалната реализация е неточна, защото жалбоподателката не е пострадала -има висше образование и е работила в публичната сфера, като е имала и обществени изяви. Административният орган приел, че Ешкевари Фаегех не е политическа фигура, не е представителка на етнически или религиозни малцинства, нито активен журналист или чл. на правозащитна организация с известни социални позиции. и затова не принадлежи към рискова социална група. Жалбоподателката била беглец от несправедливост, но не и беглец от правосъдие. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, . изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Предвид установената в съдебното производство журналистическа дейност на жалбоподателката участието й в "Един милион подписи", данните за отношението към човешките права на жените в Иран, следва да се приеме, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут и като не е уважил молбата административният орган е постановил незаконосъобразен отказ, който следва да се отмени, а административната преписка да се върне за предоставяне на хуманитарен статут. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение