Решение № 8842 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13429/2017 г.

Решение № 8842 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13429/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), подадена срещу решение № 4467 от 04.07.2017 г., постановено по адм. дело № 4043/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което касаторът е осъден да заплати на С. А. М. сумата 8438.09 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), ведно със законната лихва за забава, считано от 21.11.2016 г. до окончателното изплащане на главницата. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. О. М. оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Обратно на твърденията на касатора, които не са подкрепени с конкретни доводи, първоинстанционното решение е постановено след обсъждане на събраните доказателства и изясняване на всички въпроси от значение за правния спор. Направеният въз основа на това извод за доказаност по основание и размер на предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е съответен на установените факти и е правилен. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. По делото е установено, че заповедта, с която служебното правоотношение с ищцата С. М. е било прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е отменена от съда с решение, влязло в сила на 21.11.2016 г. Към този момент основната й заплата е била 1450 лева и е доказано, че в рамките на 6-месечния срок, считано от 16.01.2015 г., когато е било прекратено служебното правоотношение, до 16.07.2015 г., служителката не е била назначена на друга държавна служба и не е получавала възнаграждение за друга работа, с изключение на периода от 19.01.2015 г. до 29.01.2015 г., когато е работила по трудов договор в търговско дружество, за което е получила възнаграждение в размер на 261,01 лева, която сума правилно е приспадната от съда. Изложените факти налагат еднозначен извод, че са налице всички материални предпоставки по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на обезщетение в размер на 8438.09 лева, който е определен съобразно изречение второ на цитираната по-горе разпоредба. Предвид изложеното липсват касационни основания за отмяна на постановеното решение и то следва да се остави в сила. Разноски от ответницата по касация не са претендирани и няма данни такива да са направени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,