Решение № 1065 от 31.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Николова от гр. Добрич, чрез адв. К. Кирилова от САК срещу Решение 7942 от 30.12.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 6887/2020 година. С него се отхвърля жалбата й срещу Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) 0197 от заседание 018 от 25.10.2018 г. и се осъжда да заплати разноски на ответните страни от по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът нарушил материалния закон и същото било необосновано. По наведените доводи за неправилност на съдебния акт и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК се иска неговата отмяна и разрешаване на спора по същество, като се отмени оспорения административен акт. ОТВЕТНИКЪТ - Национална експертна лекарска комисия, не изразява становище по жалбата. ОТВЕТНИКЪТ - Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, не изразява становище по делото. ОТВЕТНИКЪТ Регионална дирекция "Социално подпомагане" София-град, не изразява становище. ОТВЕТНИКЪТ - Сметна палата на Република България, чрез юрк. А. Георгиева, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. ОТВЕТНИКЪТ - Агенция за хора с увреждания, не изразява становище по жалбата. ОТВЕТНИКЪТ - II МБАЛ София ЕАД, II състав, не изразява становище. ОТВЕТНИКЪТ - МЦ "Полимед" АД, също не изразява становище по жалбата на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактите по делото, поради което законосъобразно е приложил материалния закон и е обосновал обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Г. Николова срещу цитираното решение на НЕЛК. С него се потвърждава експертно решение на ТЕЛК 1657/17.08.2018 г., с което се отменя болничен лист Е20176440850, издаден на осигуреното лице от Медицински център Полимед АД. В амбулаторния лист е отразено, че болничният лист е първичен и се издава за периода от 13.03.2018 г. до 11.04.2018 година. В болничния лист е посочена диагноза на лицето [диагноза], неуточнена, причина общо заболяване и режим на лечение домашен амбулаторен, домашен на легло, постоянно или за определени часове от деня. Предмет на решението е вписаното заболяване и диагноза. Прието е, че [диагноза] е хронично заболяване и няма данни от медицинската документация за изострянето му, изследвания и лечение, обуславящи временна неработоспособност за периода 13.03 г. - 11.04.2018 г., поради което НЕЛК Специализиран състав по ортопедични болести потвърждава решението на ТЕЛК, с което е отменен болничния лист. НЕЛК се е произнесъл, че няма документирано остро състояние и проведено лечение за [диагноза]. При разглеждане на делото и преценка на относимите за правния спор доказателства съдът констатира, че с ЕР 1657/17.08.2018 г. на ТЕЛК II МБАЛ-II състав е отменен болничен лист Е20176440850, като мотивите са, цит.: няма Рьографски данни за наличие на [заболяване], налагаща такъв голям отпуск по болест. [заболяване] е хронично заболяване, което обуславя временна неработоспособност при документирано обостряне - в приложения амбулаторен фиш от д-р Ладозова не е описано такова обостряне, а и от Рьографските данни не може да се говори въобще за такава диагноза. Начални артрозни промени, описани от рентгенолога, не са състояние на ТБС, даващи основание за отпуск по болест и не са повод за коментиране на такава болест въобще . Решението на ТЕЛК, отменящо болничен лист Е20176440850, е оспорено от Г. Николова пред НЕЛК, във връзка, с което е постановено и процесното ЕР на НЕЛК, издадено от Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести. Съдът е разгледал жалбата по същество, която приел за неоснователна и я е отхвърлил, като се основал на доказателствата по делото и административната преписка. Обсъдил е заключенията на единичната и тройната съдебно медицински експертизи, в съответствие с правилото на чл. 202 ГПК, а така също е събрал писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетелите проф. А. Йотов и д-р Д. Пенева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на контрол в съдебното административно производство е Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) на Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести 0197 от заседание 018 от 25.10.2018 година. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Обосновани са изводите на съда, че оспореното решение на НЕЛК е издадено в съответствие с чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето, от компетентен административен орган Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, определен съобразно водещата диагноза на лицето и според предвиденото в разпоредбата на чл. 49 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Актът е постановен в изискуемата се от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. Видно от текста на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в случаите на временна неработоспособност лицето има право да получи парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на ползвания отпуск. На основание чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по утвърден образец, в съответствие с правната регламентация на Глава втора Експертиза на временната неработоспособност от НМЕ. В случая прегледът при ортопед е бил документиран с отбелязване в ЛАК и издаден амбулаторен лист. Определено е домашно лечение с продължителност, по-голяма от 14 дни, поради което болничният лист е издаден от ЛКК. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 7, б. в ПУОРОМЕРКМЕ предвижда, че при извършване на експертизата на временната неработоспособност лекуващият лекар насочва болния към ЛКК, когато състоянието налага продължителен отпуск по болест. Правилно в този смисъл административния съд е заключил, че медицинските специалисти са спазили процедурните правила за издаване на процесния болничен лист. Правилно и обосновано, след като се е позовал на събраните по делото доказателства, включително и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно медицински експертизи, съдът е приел, че настоящата касаторка не е установила безспорно състояние на временна неработоспособност, документирано в издадения болничен лист, поради общо заболяване [заболяване]. Приетите за установени фактически обстоятелства от съда във връзка с предмета на правния спор, свидетелстват за това, че в случая Г. Николова е имала болки в [заличен текст] през 2014 г., но при извършени рентгенографии на [заличен текст] и МРТ е установено, че клинично проявената болка има [заличен текст] характер и не се е дължи на [заболяване]. В амбулаторния лист от 2018 г. е отбелязано, че пациентката се оплаква от болки в [заличен текст], но без да е определена характеристиката й. На жалбоподателката не е правено и клинично изследване. По конкретно, при прегледа на 10.04.2018 г. е записано, че има ограничени и болезнени движения, но не е направена обстойна характеристика и няма извършено функционално изследване. Вещите лица, изготвили заключението на съдебно медицинската - експертиза, разполагащи със специални здания в областта на ортопедията, са посочили, че от медицинските критерии за поставяне на диагноза [диагноза] на [заличен текст] са налице само болковият синдром и ограничените движения, но без да са конкретизирани кои движения и в каква степен са ограничени. Оттук заключението на СМЕ е, че процесният болничен лист не отговаря по съдържание напълно на медицинските критерии за поставяне на диагноза [диагноза]. Освен това, първоначално определеният срок на временната неработоспособност е необосновано дълъг, не е проследен клиничния ефект от лечението и не е анализирана необходимостта от разширяване на терапевтичните методи за по-бързо възстановяване. Затова според съда описаното обективно състояние на Николова не съответства по тежест на назначения домашен режим. Правилно съдът е обосновал така изведения извод с медицински установените критерии за поставяне на диагноза [заличен текст], като рентгенография на [заличен текст] е основният метод за диагностициране на това заболяване. Този метод позволява да се идентифицират не само степента на увреждане, но и причината. Болковият симптом е начален признак на [заличен текст], но тази болка може да има различен произход. Съдът е достигнал до верен извод, касателно констатираните на рентгенографията от 13.04.2018г. начални [заличен текст] изменения, а именно, че същите касаят [заличен текст], докато болничният лист е издаден въз основа на амбулаторен лист, удостоверяващ единствено оплаквания по отношение на [заличен текст]. При точно установена фактическа обстановка първоинстанционният административен съд е извел законосъобразни правни изводи, а именно, че са били доказани материално правните основания за отмяна на болничния лист, след като не е безспорно установена и не е доказано състоянието на временна неработоспособност на осигуреното лице поради общо заболяване по смисъла на чл. 6, ал. 1 НМЕ. С оглед на изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на жалбата, неоснователно се явява и искането на касаторката за присъждане на разноски. При този изход спора и с оглед заявената претенция от ответника по касация Сметна палата, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да й се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт Георгиева по делото, определено в размер на 100 лева, установен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение