Решение № 9138 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2020 г.

Решение № 9138 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика – Велико Търново срещу решение без номер от 20.02.2020 г. АС-Враца постановено по адм. д. № 626 по описа за 2018 г. С атакуваното съдебно решение е прогласен за нищожен ревизионен акт №Р-04000616000797-091-001 от 19.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП и потвърден с решение № 194/08.10.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението са игнорирани правните норми на ЗДСл, при условията на които следва да се командироват държавните служители. Претендира се присъждане на разноски в общ размер на 19 986. 34 лв. Ответникът – Ц. Чоков, чрез адв. Пешковски, в подробен писмен отговор, моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Освен съображения в подкрепа мотивите на съда относно нищожността на РА, излага и мотиви по същество на спора, като твърди и незаконосъобразност на РА. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред АС-Враца е бил ревизионен акт № Р-04000616000797-091-001/19.06.2018 г., на ТД на НАП- Велико Търново, потвърден с решение № 194/08.10.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново. С ревизионния акт на Ц. Чоков, са определени задължения в общ размер на 631 316, 74 лв по ЗДДФЛ и ЗДДС. При постановяване на съдебното решение, АС-Враца е приел, че оспорения РА е нищожен, като е изложил следните съображения в подкрепа на този свой извод: Жалбоподателят е местно физическо лице с постоянен адрес по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК – [населено място], общ. [община]. Компетентната териториална дирекция на НАП относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е тази по постоянния адрес на ревизираното лице и това е ТД на НАП-Велико Търново. С писмо изх. № 91-00-13 от 05.02.2016 г. на зам. изпълнителния директора на НАП, изпратено до директорите на ТД на НАП-Велико Търново, ТД на НАП-Пловдив и ТД на НАП-София, е възложено да организират извършването на ревизии на конкретно посочени лица. В писмото се указва и кои органи по приходите да осъществят ревизията, като са изброени поименно. Според указанията на зам. изпълнителния директор, органите по приходите следва да се командироват по реда на Закона за държавния служител. От приложените по делото командировъчни заповеди се установява, че М. Митев и Г. Лазаров и С. Кандева не са преминали в ТД на НАП гр. Велико Търново за срока на ревизията, а са командировани само за определени дни. Заповедите за командировка са издадени от Директора на ТД на НАП – Пловдив. Според съда срокът за командироването не покрива нито периода на извършване на ревизията, нито дори датите на издаване на РД и РА. Обстоятелството, че органите по приходите извършили ревизията, не са командировани в ТД на НАП-Велико Търново за целия срок на ревизията, се установява и факта, че документи изискани от ревизираното лице са изпращани до ТД на НАП-Пловдив. При тези факти, АС-Враца е достигнал до извод, че органите по приходите извършили ревизията и съставили РА не са били териториално компетентни, тъй като не е изпълнен фактическия състав на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП. Решението е правилно. Компетентността на административните органи е вмененото им от държавата правомощие да издават административни актове. Всеки орган на публична власт има правомощие да издава определени административни актове и съответно всеки административен акт трябва да изхожда от точно и предварително определен орган упражняващ тази публична власт. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната ТД. Доказателствата по делото сочат, че ревизираното лице е с адрес: [населено място], общ. [община], което определя като компетентна териториална дирекция на НАП, за провеждане на ревизионно производство тази в гр. Велико Търново. При необходимост, установената с ДОПК компетентност на органите по приходите, може да бъде изменена от изпълнителния директор на НАП, като нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга за изпълнението на конкретно възложени задачи. Такова преминаване не е установено по отношение на С. Кандева, която е ръководител ревизия съгласно ЗВР, както и по отношение на органите по приходите, които са изготвили ревизионния доклад - Г. Лазаров и М. Митев. В писмо изх. № 91-00-13 от 05.02.2016 г. на зам. изпълнителния Директор на НАП, не се съдържат разпореждания по отношение на органите по приходите. Указанията са насочени към директорите на териториалните дирекции на НАП в гр. Велико Търново, гр. Пловдив и гр. София. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че командироването на служителите на 18.02.2016 г. и за три дни от 19.04.2016 г. до 21.04.2016 г. до гр. Бяла Слатина, не обосновава предвидената в чл. 10, ал. 8 от ДОПК, хипотеза на преминаване на служители от една териториална дирекция в друга. Такова действие, би било командироването на органите по приходите посочени в писмо изх. № 91-00-13 от 05.02.2016 г. на зам. изпълнителния Директор на НАП, от Директора на ТД на НАП-Пловдив в ТД на НАП-Велико Търново, за срока на извършване на ревизията. Както е констатирал и решаващият състав, датите на командироване на органите по приходите не покриват дори връчването на РД и РА. С оглед продължителността на провеждане на ревизионното производство и времето на командироване на органите по приходите, реално процесуалните действия по ревизията са извършени от служители на ТД на НАП-Пловдив и то на територията на тази дирекция. Само за общо четирите дни, в които са били командировани, органите по приходите са имали компетентността, да предприемат действия по извършването на ревизия на Ц. Чоков. Това обстоятелство, обаче не е достатъчно, за да валидира действията им при издаване на РД и РА. Правилата относно компетентността винаги имат задължителен характер, поради което не зависи от преценката на органа дали да се съобразява с тях или не. Неспазването на законовите правила, по силата на които се определя компетентността на административните органи се отразява върху валидността на издадените от тях административни актове. Липсата на компетентност не може да бъде санирана с последващи действия, нито на органа издал акта, нито на този, който е компетентен. В конкретния случай правилата са установени с ДОПК и ЗНАП, като зам. изпълнителния директор с оглед вменените му по закон функции е издал писмо изх. № 91-00-13 от 05.02.2016 г., указал е какви действия и по отношение на кого следва да се предприемат, но изпълнението на указанията е направено при нарушаване на правилата за териториална компетентност. За да бъде валиден издадения административен акт, е необходимо не само да изхожда от административен орган от структурата на НАП, не е достатъчно дори да е от орган, който е натоварен със същите функции. Необходимо е издателят на акта да е надлежния административен орган, на когото е възложена конкретна функция, която той може да упражни в рамките на определена територия и период от време. В конкретния случай това условие не е спазено. Органите по приходите от ТД на НАП – Пловдив са осъществявали процесуалните действия по провеждане на ревизията без да са преминали в ТД на НАП-Велико Търново. Командировани са само два пъти за общ срок от четири дни, който не обхваща продължителността на ревизионното производство. Ръководителят на ревизията, който е подписал ревизионния акт, по същите причини не е бил компетентен да го направи. Липсата на компетентност е порок свързан с валидността на акта, който не може да бъде поправен. Като е констатирал и прогласил нищожността на РА, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което не страда от пороците наведени в касационната жалба. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Съгласно приложените доказателства сторените разноските са в размер на 10 500 лв. и в този размер следва да се присъдят. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение