Решение № 256 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5844/2007 г.

Решение № 256 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5844/2007 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Т. С. Г. от гр. С. срещу решение № 197/30.07.2007 г. по гр. дело № 950/2006 г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответницата по касационната жалба Ц. К. К. от гр. С. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като й се присъдят разноските за касационната инстанция. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 09.01.2006 г. по гр. дело № 1447/2001 г.на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, решаващият съд е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Подробно и аргументирано е обсъдил клаузите на предварителния договор, предмет на спора, за който ищцата твърди, че е сключен на 09.05.2001 г., за покупко-продажба на апартамент в гр. С., ж.к. "И", ул. "Б" бл. 62-А, вх. А, ап. 9 и е обосновал извод, въз основа на събраните доказателства, че не е налице постигнато съгласие относно съществените елементи на договора за продажба - страни, имот и цена. Сключен е предварителен договор, но не с цел продажба, а за обезпечаване, респ. уреждане на други парични отношения. Обсъждайки възражението на ответницата, изразяващо се в неполагане от нея на подпис върху предварителния договор, в качеството си на продавач, съдът го е приел за основателно, защото ищцата не е представила оригинала на предварителния договор, дало основание на графологическите експертизи да направят вероятни, а не категорични изводи, изразяващи се, че подписа на ответницата Ц е вероятно копиран от подписа на купувач, положен от нея в нотариалния акт от 22.12.2000 г., легитимиращ я като собственик на апартамента. Тези съображения са мотивирали решаващия съд да приеме, че не са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като ищцата не е доказала съществуването на надлежно сключен и валиден предварителен договор за покупка на недвижим имот. Касационният съд счита, че обжалваното решение е постановено в отсъствие на твърдяните от касаторката отменителни касационни основания, поради което не се налага отмяната му. Правилно решаващият съд е приел, че от страна на ответницата Ц не е налице съгласие за сключване на договора, с оглед на направеното от нея възражение, че не го е подписала и поради отсъствие на оригинал на предварителния договор, представянето на който е било задължение на касаторката, не може да се установи автентичността на подписа й. Видно от приложената в първоинстанционното производство графологическа експертиза/стр.133/ експертитеустановяват, че представеното по делото ксерокопие на договора от 09.05.2001 г. не е първо копие. Въпреки, че има относително високо качество на изображението по отношение на читаемост на документа, поради появилите се вследствие отлагането на различни количества тонер върху хартията в момента наксерокопиранията на места са проявени прекъсвания на линиите, съответно на отпечатване и на изписване, касаещи подписа на "П", които не дават възможност на експертизата да проследи с необходимата за идентификационното изследване сигурност за графическите характеристики на подписа, нито може да установи неговата липса, или наличие на техническата му подправка. Показанията на св. В, която в качеството си на нотариус е вписала на 09.05.2001 г. препис от предварителния договор са категорични, че двете страни не са се явили лично пред нея да положат подписи под такъв предварителен договор, обстоятелство, което се потвърждава и от съдържанието на нотариалната заверка на представения по делото препис на предварителен договор. По тези съображения касационният съд споделя правните изводи, че в тежест на касаторката е било установяването на сключен предварителен договор между страните, съгласно който освен тя, в качеството си на купувач и ответницата, в качеството си на продавач е следвало да изрази съгласие, относно съществените условия на бъдещия окончателен договор, което съгласие е следвала да изрази с полагане на своя подпис, какъвто не е установен категорично от доказателствата по делото. Отсъствието на поето задължение от страна на ответницата за взаимни насрещни престации води до изводи, че представеното ксерокопие от така наречения от касаторката "предварителен договор" не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, защото не съдържа изразеното съгласие от страна на ответницата, в качеството й на титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот, относно съществените условия на бъдещия окончателен договор. По останалите касационни оплаквания, изразяващи се в проявена от решаващия съд пасивност, отказвайки да се произнесе по твърдяните от касаторката съществуващи паралелно на спорното правоотношение облигационни такива със заложна къща, последните не са предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ГПК и санеотносими към него, затова касационният съд, поради тяхната ирелевантност не дължи отговор. Водим от горните съображения ВКС на РБ, II-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение и присъди в тежест на касаторката направените от ответницата разноски за касационното производство, в размер на 1 173,50 лева, затова