Решение № 9946 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ ЕООД, гр. София, чрез процесуалния представител адв. Н. Петрова против Решение 28387/30.12.2024 г. по административно дело 3949/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Релевират се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а, ал.4 от Кодекса на труда /КТ/ и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Дирекция Инспекция по труда гр. Ловеч, чрез старши юрисконсулт А. Деков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ю. М. Ш. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е Предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ с изх. 23020415/29.03.2023 г., издадено от главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда гр. Ловеч. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ ЕООД извършва търговска дейност по строителство и ремонт на сгради, както и че фирмата е изпълнявала строително-монтажни дейности на строителен обект Преустройство и цялостна реконструкция на Младежки дом , намиращ се в град Ловеч. Обектът е бил приет и въведен в експлоатация на 31.05.2024 г., съгласно Разрешение за ползване СТ-05-266/31.05.2024 г. На 6.03.2023 г., около 11:30 ч. длъжностни лица при Дирекция Инспекция по труда гр. Ловеч са посетили строежа и извършили проверка относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство. Контролните органи са установили, че Ю. М. Ш. осъществява дейност по шпакловане на тавани. Лицето е заявило, че е работник към НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ ЕООД. Ш. е попълнил декларация, в която е посочил, че работи в дружеството при работно време, започващо в 8.00 ч., има уговорена продължителност на работния ден от 8 часа, както и че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 780.00 лв. Въз основа на данните от извършената проверка и най-вече от попълнената собственоръчно декларация, проверяващите са направили извод, че спрямо Ю. М. Ш. е налице уговорено работно място, работно време, почивки и трудът се полага на място, осигурено от НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ ЕООД в работно време, определено от работодателя, съобразно създадената от него организация на работа и под негов контрол. Прието е било за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. На основание чл. 405а, ал.1 и ал. 4 от КТ са били издадени - Предписание с изх. 23020415/29.03.2023 г., с което е било указано на работодателя да изготви предложение до Ш. за сключване на трудов договор и Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. 23020411/29.03.2023 г. с Ю. М. Ш. за изпълнение на длъжността шпакловчик , считано от 6.03.2023 г. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата, свързани с отношенията при предоставяне на работна сила, съществуването на елементите на трудовото правоотношение между работник и работодател, и съответно наличието на допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ на работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или с писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работата, времетраене на същата работа, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, както и периодичност на тяхното изплащане. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за наличие на трудово правоотношение при конкретната фактическа обстановка, установена от събраните по делото доказателства. Обоснован е изводът му, че с оглед констатираните обстоятелства е следвало да се обяви с постановление съществуването на трудово правоотношение и да се предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор, както правилно е процедирал административният орган. Постановлението на инспектора от Дирекция Инспекция по труда - Ловеч е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение. Ш. е изпълнявал към момента на проверката трудови функции като шпакловчик, имал е определени от работодателя работно място, работно време, седмична почивка и трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ ЕООД, в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Представените доказателства с административната преписка и събраните такива в хода на съдебния процес правилно са ценени и анализирани от съда. Всички елементи на трудово правоотношение са били налице, поради което изводите на АССГ в този смисъл са основани на безпротиворечивите доказателства по делото. Правилно е прието за доказано, че НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ ЕООД действително е имал качеството на работодател спрямо Ю. М. Ш., който е предоставял в негова полза работната си сила и между тях е възникнало трудово правоотношение. При несъмнени констатации от фактическа страна е изведен обоснован и правилен правен извод, че съществуващото между дружеството и Ш. правоотношение е трудово по характера си и законосъобразно е обявено за такова с постановлението. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и съобразил правнозначимите доводи и възражения на страните, установил е прецизно всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда съответства на изискуемото съдържание по чл. 172а от АПК и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Обоснован е и крайният извод за неоснователност на жалбата срещу издаденото предписание. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид нововъзникналия факт въвеждането на обекта в експлоатация, съгласно Разрешение за ползване СТ-05-266/31.05.2024 г., издадено от началника на ДНСК. Въвеждането в експлоатация на обекта е факт, ирелевантен за предмета на делото, а именно законосъобразността на предписанието за сключване на трудово правоотношение между страните. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда сумата от 200,00 лева, разноски за касационната инстанция, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правна помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,