Решение № 5660 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2017 г.

Решение № 5660 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на П. Т. П. и на Е. Л. П., и двамата от с. Б. Мел, О. М., срещу решение № 4325 от 27.06.2017 г., постановено по адм. д. № 5601/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, I отделение, 19-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - С.-град не е взел отношение. Ответникът - "М. АД" ЕООД, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежни страни, за които решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.- град е отхвърлил жалбата на П. Т. П. и Е. Л. П., като законни наследници на Т. П. П., срещу решение № 1040-21-110 от 19.04.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.- град и потвърденото с него разпореждане № 16394 от 22.02.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт е валиден и допустим. Той е постановен от надлежен състав, действащ в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с допустима жалба. Процесуалният представител на жалбоподателите е присъствал в съдебното заседание, състояло се на 21.06.2017 г., когато съдът е обявил устните състезания за приключени и му е била предоставена възможността да изложи тезата си по съществото на спора. В цитираното съдебно заседание административният съд, по искане на страните, е дал срок до 26.06.2017 г. за представяне на писмени бележки. Оспореното съдебното решение е постановено на 27.06.2017 г., т. е. след изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 ГПК. Писмените бележки на процесуалния представител на касаторите, са постъпили в Административен съд - С.- град на 28.06.2017 г., т. е. след определения от съда срок. Следователно не е било допуснато твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението на първоинстанционният съд е постановено при правилно приложение на материалния закон. По делото не е било спорно, че на 28.03.2013 г., около 18 часа, при оглед на автомобил на работното му място, на Т. П. му е прилошало и е припаднал, както и че е настъпила и смъртта му. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Съдът е приел, че смъртта на лицето е настъпила внезапно, по време на изпълнение на трудовите му задължения, но при липса на причинно- следствена връзка с изпълнението на трудовите му задължения, като автомонтьор. Починалият е имал сърдечно заболяване, което се е развило във времето и поради липса на проведено лечение е станало причина за настъпилия летален изход. Този извод на съда изцяло кореспондира с данните по административната преписка, както и с назначената по делото и изслушана медицинска експертиза, която не е била оспорена от страните, включително и от процесуалния представител на жалбоподателите. Към административната преписка се съдържа съдебно-медецинска експертиза на труп № 649 от 24.08.2013 г., изготвена в Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ "Александровска" ЕАД, в която изрично е посочено, че причината за смъртта е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, настъпила най-вероятно в резултат на ритъмно-проводни нарушения, за което говори хистологичната картина, темпа на настъпване на смъртта, както и липсата на друга причина, която да обясни настъпването й. Причината е болестна. С експертно решение № 366, от заседание № 16 от 28.01.2016 г. на ТЕЛК по Общи заболявания при МБАЛ "Д. С.. Илиев" АД гр. М. е прието, че не е налице причинна връзка между смъртта на лицето и трудова злополука. Цитираното експертно решение на ТЕЛК е влязло в сила, видно от поставения печат на РЗИ - М.. В заключението на вещото лице д-р В. Т., назначен и изслушан от първоинстанционния съд изрично е казано, че смъртта на Т. П. е в резултат на хронично увреден миокард. При млади хора може да протече и без симптоми, или ако има симптоматика може и да не се обърне внимание. Становището на цитирания експерт е категорично отрицателно по въпросите доколко работната среда е била фактор за злополуката със смъртен изход. Той е заявил, че ако смъртта е настъпила вследствие на отравяне с въглероден окис, това е щяло да бъде констатирано при аутопсията, тъй като в такъв случай би имало ярки червени послесмъртни петна и яркочервена кръв, а в случая кръвта е била тъмна. Ако човек е изложен на хронично въздействие на газ въглероден двуокис, какъвто се отделя при работа на двигатели с вътрешно горене, се наблюдават морфологични проблеми в мозъка. Констатираната при аутопсията макроклетъчна инфилтрация в белия дроб, се наблюдава при вирусни инфекции. Заболяването не може да бъде предизвикано от фини частици прах и др. В тази връзка съдът правилно е приел, че липсват данни по време на работа П. да е бил изложен на токсични вещества или механични частици, които да са станали причина за смъртта му. Тезата на процесуалния представител на касаторите, която е в противоположен смисъл, не може да бъде споделена, тъй като не кореспондира с цитираните доказателства, а също така и със свидетелските показания, които безпротиворечиво дават представа за условията на труд. По изложените съображения се приема, че оспореното решение не страда от релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора разноски в полза на касатора не са дължими, а ответниците не са поискали присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,