Решение № 4824 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2010 г.

Решение № 4824 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2010 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Юлия Борисова Попова-Цървенкова и Александър Борисов Попов, и двамата от гр. София, срещу решение от 04.06.2010 г. по адм. дело № 4168/2004 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III-Б с-в. Касационните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обстоятелствено са изложени съображения, че съдът неправилно се е позовал на заключенията на съдебно-техническите експертизи, които са били оспорени. Не е била установена фактическата обстановка по делото, въз основа на което съдът е достигнал до неправилни правни изводи. Иска се отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед на кмета на Столична община. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юриск. Каменова, оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Софийски градски съд е постановил правилно и обосновано решение. Същото е основано на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, при правилно прилагане на приложимия материален закон. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касационни жалбоподатели срещу отказ № РД-54-36 от 09.08.2004 г. на кмета на Столична община, с който е отказана отмяна на отчуждаването върху имот пл. № 3 /стар/, кв. 170, гр. София, м. "Лозенец". Първоинстанционният съд е приел за установено, че процесният имот е отчужден изцяло като незастроен по регулачна преписка № 110/52 г. за Висша партийна школа, което мероприятие не е било реализирано. Налице са обаче последващи отреждания по РП съответно от 1967 и 1980 г. и действащия за кв. 170 от 1995 г. Съгласно последния отреждането е "за Физико-математически факултет" и "за СУ "Климент Охридски". Върху процесния имот е извършено строителство - бивш студентски стол, а сега - супермаркет. Около сградата е реализирана улица за захранването на сградата и озеленена градинка. При това положение първоинстанционният съд е приел, че върху незастроеното дворно място е започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон - 24.02.1992 г. Изложил е също така съображения, че без значение за изхода на спора е обстоятелството, че не е било реализирано мероприятието, за което имотът е отчужден, а такова по последващо преотреждане на имота, тъй като имотът е вече в патримониума на държавата, което означава, че тя е била в правото си да се разпорежда с него, в това число да извърши преотреждане за друго мероприятие, след като нуждата от първоначалното е отпаднала. Като краен извод съдът е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за отмяна на отчуждаването - мероприятието, за което е отчужден недвижимият имот е реализирано и засяга имота. Оспореният съдебен акт е законосъобразен. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаните по делото съдебно-технически експертизи (основна и допълнителна), както и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Безспорно по делото е, че е бил отчужден незастроен недвижим имот, поради което правилно Софийски градски съд, административно отделение, е приел за приложима в случая хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Съгласно цитираната разпоредба единствената предпоставка, за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, посочени в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в текста териториално-устройствени и благоустройствени нормативни актове и молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила. В хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. не следва да се обсъжда въобще възможността за образуване на самостоятелен парцел от незасегнатата от реализираното мероприятие част от имота, както правилно е приел и съдът по същество. В конкретния случай от изслушаната по делото основна съдебно-техническа експертиза се установява, че върху отчуждения имот, представляващ празно дворно място, към момента на влизане в сила на реституционния закон, е извършено фактическо строителство - построен е студентски стол, който сега представлява голям супермаркет. Относимо към настоящия спор е обстоятелството, че е реализирано мероприятие, независимо дали по отреждане или преотреждане, след като фактическото строителство е започнало, а и завършено преди влизането на реституционния закон в сила. По изложените съображения, доводите, изтъкнати в касационната жалба, че по делото не е установено процесният имот да е бил отреждан за търговски обекти или магазини, какъвто се намира към момента върху част от същия, са несъстоятелни. Релевантният момент, към който следва да се прецени дали е извършено строителство съгласно отчуждително мероприятие е до влизане в сила на реституционния закон, а не произволен по-късен момент. Неоснователни са и оплакванията на касационните жалбоподатели за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е постановил акта си въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително изслушаните по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, които са прецени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Правилно съдът е приел за защитна теза на жалбоподателите оспорването на заключенията и на двете експертизи, тъй като допуснатата тройна експертиза не е била осъществена поради невнасяне на депозита от страна на същите, както и поради липсата на нови обстоятелства и нови допустими писмени доказателства, върху които да работят вещите лица. Тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на кмета на Столична община, на основание чл. 143, вр. с чл. 228 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Юлия Борисова Попова-Цървенкова и Александър Борисов Попов следва да бъдат осъдени на заплатят на Столична община разноски по делото в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,