Решение № 13654 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2020 г.

Решение № 13654 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Акад. Ст. Младенов" № 1, бл. 31, представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Дънешки, срещу решение № 1 от 02.01.2020 г. постановено по адм. дело № 194/2019 г. на Административен съд – София област, в частта с която е Отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от решение № 1422/20.12.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/350/2018 г. и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на КЗК разноски в размер на 200 лева. В жалбата са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения прави искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен в обжалваните части и вместо него да се постанови нов такъв по същество, с което жалбата на "Томбоу България" ЕООД да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски платени в производството пред КЗК, пред първоинстанционния съд и настоящата инстанция, в това число държавни такси, депозити за вещи лица, както и пълния размер на адвокатския хонорар за един адвокат пред КЗК и пред АССО и юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС. В съдебно заседание процесуалните представители на дружеството са заявили, че поддържат касационната жалба и молят същата да бъде уважена. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна – "ТОМБОУ-БЪЛГАРИЯ" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 11, ет. 7, 8 представлявано от управителя М. Курдаланов чрез адв. Н. Радев е депозиран писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата. При подробно изложени съображения прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се остави в сила обжалваните части от съдебен акт. Претендира присъждане на разноски в производсвото, включително адвокатски хонорар Ответната страна – Комисия за защита на конкуренцията, не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София област е Решение № 1422 от 20.12.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК /350/2018 година. Срещу така постановения акт са били подадени две жалби една от "Български пощи" ЕАД и другата от "Томбоу България" ООД. Предмет на настоящото съдебно производство е установеното от административния съд по подадената от "Български пощи" ЕАД жалба насочена срещу административния акт в частта му т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от решението. Въз основа на анализа на представените по делото доказателства, становищата и възраженията на страните и заключението вещото лице, съдът е приел, че оспорването е неоснователно, а решението на КЗК е правилно и законосъобразно в оспорената част, въз основа на което е отхвърлил жалбата на "Български пощи" ЕАД срещу т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от решение № 1422/20.12.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК/350/2018 година. За да достигне до този извод, административния съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при изискуемия кворум на КЗК и в пределите на правомощията им. Обективиран е в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК форма и съдържа визираните реквизити. Установено е, че в развилото се производство не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество в касационната жалба се излагат същите доводи, каквито са изтъкнати пред решаващия съд, които доводи и съображения са обсъдени подробно в мотивите на съдебния акт и са отхвърлени като неоснователни. Неоснователен е наведения от касатора довод, че първоинстанционния съд не съобразил довода на дружеството, отнасящ се до това че част от проверявания период, в т. ч. 01.02.2016 г. до 30.04.2016 г. – съвпада с периода на проверка на "Български пощи" ЕАД по решение № 107 от 31.01.2017 г. на КЗК, постановено по преписка №КЗК/113/2016 година. Въз основа на неизвършената правилна преценка според касатора съда е постановил частично недопустимо решение. Настоящият съдебен състав приема, че правилно административния съд е установил, че не може да бъде преценено като нарушение на процедурата наличието на съвпадение на проверявания период на дружеството в две отделни производства развили се пред КЗК. Проверявания период от 01.02.2016 г. до 30.04.2016 г. съвпада с периода на проверка на "Български пощи" ЕАД по решение № 107 от 31.01.2017 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК/113/2016 година, но е налице съществена разлика, изразяваща се в това, че в тези три месеца на съвпадения са подлежали на проверка различни договори подписани от "Български пощи" ЕАД като оператор на ваучери за храна. Неоснователен релевирания довод на касатора, че е налице допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът е отказал да назначи и изслуша допълнителна разширена комплексна съдебно-счетоводна експертиза, което е довело до нарушено право на защита на жалбоподателя. С жалбата на "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД е направено искане съдът от първата инстанция да допусне изготвянето на съдебно-икономическа експертиза. Съдът е взел предвид възраженията на ответника и е допуснал изслушването на експертиза. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание проведено на 03.12.2019 г. е възразил по така представената експертиза и е направила доказателствено искане за назначаване на повторна и допълнителна експертиза по въпроси, който вече са допуснати, съдът е оставил без уважение направеното доказателствено искане, като счита същото за неотносимо към предмета на доказване. Съгласно чл. 201 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът може да възложи допълнително заключение, когато даденото такова не е достатъчно пълно и ясно, или повторно заключение-когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая е поискана и повторна и допълнителна експертиза, без да бъде конкретизирано каква точно да бъде, отделно доводи изложени от процесуалния представител, с които мотивира възлагането на експертиза, правилно са преценени от съда като неотносими. Възражението за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 36, ал. 4 ЗЗК също е неоснователно. Правилен и обоснован е изводът на съда за допуснато от "Български пощи" ЕАД нарушение на чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Обосновано в тази връзка съдът е приел, че в случая са налични два отделни продуктови пазара с различни потребители, ползващи се от различни услуги, които не са взаимозаменяеми и генерираните от двата пазара приходи, съответно извършени разходи не могат да се разглеждат обвързано. Приходите от единия пазар не могат да служат за покриване разходите на другия. Установено е по делото предлагане на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна на работодателите по цени, по-ниски от разходите за нейното производство и реализация като нарушение е извършвано през "продължителен период от време" по смисъла на закона. Нормата забранява продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти. Тезата на касатора, че е направено изследване само на един от продуктовите пазари – този за отпечатване и доставка на ваучери за храна, а не и на свързания неразривно с него – за проверка и осребряване на използваните в търговската мрежа на доставчиците ваучери, е била обект на разглеждане и от КЗК, и от ВАС в други производства. Споровете са именно на плоскостта на извършени сделки под себестойността за отпечатване и доставка на единица ваучер за храна, а тезата на операторите – една и съща – налице е свързаност между услугите по отпечатване и доставка на ваучери за храна и услугите по прочитането и осребряването им, което прави услугата "комплексна", а печалбата която се формира е от възнагражденията, платени от работодателите за отпечатването и доставката и от комисионните, платени от доставчиците. Това са вертикални, свързани пазари, но отделни по правото на конкуренция пазари, това че пазарите се свързани необуславя обединяване и на разходите на двете услуги. По отношение на твърдението на касатора, че не е възприето представеното писмо от министъра на финансите, настоящия съдебен състав приема за правилно становище на административния съд, че същото не може да елеминира антиконкурентното поведение на дружеството. С оглед изложеното и на осн. чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалването решение ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Процесуалният представител на "Томбоу - България" ООД също е направено своевремено приложен е списък по смисъла на чл. 80 ГПК, фактури и разпечатка от движение по сметка, от която е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3849. 03 лева. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на възнаграждението. Въз основа на което настоящия съдебен състав приема, че с оглед действителната фактическата и правна сложност на спора адвокатското възнаграждение следва да се редуцира като бъде намалено до размера на 1924. 51 лв., които "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД следва да заплати на "Томбоу - България" ООД. Водим горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение