Решение № 412 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 490/2016 г.

Решение № 412 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 490/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 452 от 30.11.2015 г., постановено по адм. д. № 688/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, първи състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. О. М. Г. Д. от гр. П., чрез адвокат Стефанов, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 452 от 30.11.2015 г., постановено по адм. д. № 688/2015 г., решаващият състав на Административен съд - гр. В. Търново е отменил ревизионен акт № 04-1302579 от 22.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта, потвърдена с решение № 199 от 8.05.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с която са установени осигурителни вноски за 2008 г., в това число 269.79 лв. за ДОО по КСО и 378.36 лв. лихви; за здравноосигурителни вноски размер на 95.22 лв. и 75.33 лв. лихви. Оспореният съдебен акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е постановил решението си след преценка на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка по спора, които са правилни. По първоначалното дело е било установено, че процесните задължения се отнасят за 2008 г., когато жалбоподателят е упражнявал търговска дейност като ЕТ "К. - С.-М. Д.", която дейност е прекратена на 21.10.2013 г. При определянето им органите на данъчната администрация са приложили нормите на чл. 124а във връзка с чл. 122 - 124 ДОПК, което съдът възприел като неправилно. С тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г., Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд се произнесе по въпроса: "Приложими ли са разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост за задължителни осигурителни вноски за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК, ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.". В тълкувателното решение е прието, че разпоредбата на чл. 124а, въведена със ЗИД на ДОПК, предвижда приложение на чл. 122 - 124 ДОПК при установяване на задължителни осигурителни вноски. Нормата е несамостоятелна и характерът й е обусловен от естеството на разпоредбите, към които препраща. Видът на нормата е определящ за действието й във времето. Установеното с чл. 14, ал. 1 ЗНА правило е за действие занапред на нормативните актове. Обратна сила може да се даде само по изключение с изрична разпоредба. Ето защо с тълкувателното решение е прието за правилно разрешението, според което нормите на чл. 122 - 124 ДОПК при установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за пораждащи задължителни осигурителни вноски фактически състави, осъществени преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК - 15.12.2011 г. Правните изводи на първоинстанционния съд са изцяло в съответствие с така посоченото тълкувателно решение, поради което се споделят от настоящия касационен състав. Цитираната в касационната жалба противоречива съдебна практика вече е преодоляна, предвид постановеното тълкувателно решение и не следва да се коментира. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради липсата на касационни основания постановеното решение се оставя в сила. Предвид изхода по спора пред настоящата съдебна инстанция, своевременно направеното и доказано по размер искане на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на касационния жалбоподател се присъжда сумата 860 лв. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,