Решение № 4855 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 840/2018 г.

Решение № 4855 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 840/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "СПЕЙС ТРАНС" ООД, чрез адв. Семчева, срещу Решение № 5503 от 29.09.2017 г., постановено от Административен съд - С.-град, по адм. дело № 2083 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2061208960/1.04.13 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 1343/5.08.13 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., а именно - установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 02.08 г. - 02.10 г., в общ размер на 263 212.95 лв и 125 955.69 лв съответни лихви върху тях, или общ размер на задълженията - 389 168.64 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за всяка инстанция. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 2153 от 24.02.2016 г. по адм. дело № 12266/2015 г., състав на ВАС, осмо отделение, е отменил решение № 5491 от 6.08.2015 г., постановено по адм. дело 9158/2013 г. и делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания, които са задължителни съобразно чл. 224 АПК. При новото разглеждане на делото Административен съд - С.-град е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № 2061208960/1.04.13 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 1343/5.08.13 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., а именно - установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 02.08 г. - 02.10 г., в общ размер на 263 212.95 лв и 125 955.69 лв съответни лихви върху тях, или общ размер на задълженията - 389 168.64 лв. Първоинстанционният съд се е съобразил с указанията на ВАС като с Разпореждане № 1319/7.03.16 г. е указал на всяка от страните какви доказателства следва да ангажира. Като доказателства по делото са приобщени всички документи, използвани от вещите лица, както и представените по делото от страните допълнително. Приобщени са и преводи на български език на документите, представени по ревизионната преписка на чужд език. Допусната е допълнителна ССчЕ, събрани са съставените на доставчиците РА за процесните данъчни периоди. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "ГК Петролиум 2008" ЕООД, "Даркон 69" ЕООД, "Улимекс" ЕООД, "А. К." ЕООД, "Мексойл" ЕООД, "Мекс трейд къмпани" ЕООД и "Вимакспетролиум" ООД с предмет на доставките дизелово гориво първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите, че по тези фактури не са извършени реални доставки. Първоинстанционният съд е установил, че единствено по отношение на 4 от фактурите от доставчика "Мексойл" ЕООД - фактури № 210/15.02.08г, № 259/5.03.08г, № 328/31.03.08г и № 370/22.04.08г /към тази фактура е представена и стокова разписка/, са налице представени подписани от получателя приемо-предавателни протоколи, платежни нареждания, осчетоводени са фактурите и плащането. По отношение на останалите доставчици - съдът е достигнал до извод, че за всички тях са налице влезли в сила РА с установени дан. задължения за процесните дан. периоди, с изключение на доставчика "Мекс трейд къмпани" ЕООД /няма РА за проц. дан. периоди/ и доставчика "Даркон 69" ЕООД само за дан. период м. 09-м. 12.09г /съставените РА не обхващат проц. дан. период м. 09-м. 12.09г/. Но пък тези доставчици не са представили подписани приемо-предавателни протоколи и няма доказателства за извършени плащания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "ГК Петролиум 2008" ЕООД, "Даркон 69" ЕООД, "Улимекс" ЕООД, "А. К." ЕООД, "Мексойл" ЕООД, "Мекс трейд къмпани" ЕООД и "Вимакспетролиум" ООД с предмет на доставките дизелово гориво първоинстанционният съд правилно е приел извода на органите на приходите, че по тези фактури не са извършени реални доставки. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока, тъй като не са представени подписани приемо-предавателни протоколи. Единствено относно доставките на дизелово гориво от "Мексойл" ЕООД са представени подписани приемо-предавателни протоколи. С оглед вида на горивата /течни/ и акцизния им характер, са налице допълнителни нормативни изисквания, които следва да са спазени при сделки със стоки от този вид, при транспортирането и предаването им. Всички тези изисквания са от значение за установяване на извършването на доставката с оглед специфичния характер на стоките. Като вид акцизна стока на датата на освобождаването й за потребление възниква съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ задължение за заплащане на акциз, който се начислява с акцизен данъчен документ, съставен по образец приложение № 14 към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС с отразена в него информация за дата и място на издаване, превозвач и рег. номер на транспортно средство, данни за получателя, място на доставка и разтоварване, идентификационен номер на обекта - бензиностанция, резервоар и пр. Акцизни данъчни документи не са представени. Нормите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол вменяват в задължение на лицата, които пускат течни горива на пазара да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, а за лицата, които разпространяват такива горива да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на декларацията във всички придружаващи горивото документи. Декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, предвид което последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Т. декларации, които могат да се обвържат с процесните доставки не са представени нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство. Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 6 358 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,