Решение № 1393 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2011 г.

Решение № 1393 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, против Решение № 187 от 17.02.2011 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 533 по описа за 2010 г., с което по жалба на Красимир Василев Куртев от с. Крушаре, ул. "В. Коларов" № 8, обл. Сливен, е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 200900383/27.11.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Сливен, потвърден с Решение № РД-10-32/03.02.2010 на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 01 - 05.2005 и м. 07 и 11.1005 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 7 378,89 лв. главница и са определени лихви по доставки на "Академика 2000 ТК" ЕООД гр. Ямбол и "В. А. Г. Р. - Трейд" ООД гр. Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 108/2007 г. и необоснован извод за нищожност на РА. Ответникът по касационната жалба Красимир Василев Куртев от с. Крушаре, чрез адв. Симеонов, оспорва жалба в писмено възражение. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Безспорно е установено пред първоинстанционния съд издаването на данъчни актове за прихващане и възстановяване /ДАПВ/ през 2005 г., с които за периоди, съвпадащи с процесните, на ревизираното лице е признато правото на данъчен кредит, което е отказано с процесния РА. При тези факти, съдът в съгласие с непротиворечивата практика на двете данъчни отделения на ВАС по тълкуването на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в посочената му по-горе редакция, е приел, че РА в обжалваната част е нищожен, тъй като ревизията не е възложена по реда на чл. 133 и сл. ДОПК по процедурата за изменение на определени с влязъл в сила данъчен акт задължения. Решението следва да остане в сила, а разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, защото не са представените доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение