Решение № 10404 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Д. Д., гражданин на Сирия, против Решение 19655/09.06.2025 г., постановено по адм. дело 2879/2025 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени съдебното решение, като реши въпроса по същество и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени незаконосъобразното решение на Председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/. В касационната жалба се твърди, че всички изложени от първоинстанционния състав изводи за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на Д. са направени без да се разгледа по същество бежанската му история. Анализът на обстановката в Сирия е едностранчив и направен единствено на база писмени доказателства, представени от ответника по касацията. Посочва, че представените справки не следва да се приемат безкритично, тъй като авторите им не са преки свидетели на обстоятелствата, който отразяват. Въпреки, че на административния съд е известна позицията на ВКБООН от 16.12.2024 г. същият не е отразил становището на този орган. Издателят на оспорения административен акт не е коментирал въпроса дали Република Турция се явява трета сигурна държава. Изразено е становище, че остава неясна каква е причината първоинстанционният съд да коментира концепцията за трета сигурна държава по отношение на Х. Д. при положение, че приема самата му страна на произход Сирия за сигурна. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Х. Д. Д. се явява лично и се представлява от адв. Илиев. Процесуалният представител поддържа касационната жалба и изразява становище по същество за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Представя извадки от сайта на МВнР и от Съвета на ЕС за състоянието и оценката на риска в Сирия, както и извадка от сайта на Дойче веле. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, редовно призован, се представлява от юриск. Кръстева, която оспорва жалбата като неоснователна. Моли касационния съд да остави в сила обжалваното съдебно решение на АССГ. Представя писмени доказателства - Справка с Вх. МД-02-398/21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците и Справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Х. Д. Д., гражданин на Сирия, срещу Решение 1047 от 28.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че Х. Д. Д. е подал молба за предоставяне на международна закрила с Вх. В-13-1125/04.09.2024 г. пред ДАБ при МС. Административният орган в процедура по 63а от ЗУБ е провел интервю с жалбоподателя. При интервюто Д. не е заявил, че е обект на преследване по признаците по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят посочва, че той е бежанец от конфликта в Сирия, преминал е през Турция, където е останал три дни. Посочва, че е влязъл в България незаконно. Единствената му цел е да избяга от военния конфликт в Сирия и да осигури перспектива на семейството си. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и отчитайки събраните от ДАБ доказателства, АССГ е стигнал до извод за съответствие на решението на Председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Х. Д. Д. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Х. Д. Д. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод, че през 2023 г. Върховен комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и неговите партньори управляват 117 обществени центъра, свързани със 115 мобилни звена. Тези звена се поддържат от 2 551 доброволци, произхождащи от различни възрастови групи и разнообразен социален произход. Сателитните центрове са умалени версии на обществени центрове, създадени за разширяване на обхвата на населението в отдалечени места, където се изискват услуги за закрила. Чрез партньорските си неправителствени организации ВКБООН предоставя правни услуги на вътрешно разселените лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещите закрила лице и бежанци. Правната помощ се предоставя в 14-те области предимно чрез мобилни екипи, правни центрове, както и други подкрепяни от ВКБООН центрове, а ВКБООН в координация със своите партньори, изпълняващи програма за правна помощ, създава 6 правни центъра, разположени в Дамаск, Хосака, Дейр Алзор и Хама. Отбелязано е, че военният конфликт в Сирия няма повсеместен, безогледен и ескалиращ характер основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В съдебното производство е обсъдена и новопредставените справки съдържащи нови необсъдени от административния орган факти от 14.03.2025 г. и от 08.04.2025 г., касаеща за икономико-социалното положение в Сирия след падането на режима на Башар. От същата се установява, че след смяната на режима, Сирия започва да се възстановява от конфликта, както във връзка с изграждане на нови институции и възстановяване на мира, така и в икономическа посока. Наблюдава се тенденция по завръщане на емигрирали сирийци по родните си места. Налице са остатъчни военни действия, изолирани и спорадични по своя характер, но при всички положения Сирия е тръгнала по пътя на възстановяването. За това съществена роля играе и Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/. Тези нови факти не обосновават извод, че след декември 2024 г. и смяната на режима, в Сирия се наблюдава влошаване на социалноикономическото положение и ескалиране на военните действия. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, е приел, че по отношение на Д. не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Твърденията на Х. Д. Д., съдържащи се в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Наведените от молителя причини да не иска да се завърне в Сирия са желанието му да избяга от военния конфликт в Сирия и да осигури перспектива на семейството си. Последните не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, същите са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е правилен. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Х. Д. Д. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства Д. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание от служебния защитник доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, §2 от Хартата на ЕС. Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС /голям състав/ от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито/ доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт /бил той международен или вътрешен/, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Издателят на оспорения административен акт е коментирал в решението си въпроса дали Република Турция се явява трета сигурна държава. Изразено е становище от касатора, че е неясно каква е причината първоинстанционният съд да обсъжда концепцията за трета сигурна държава по отношение на Х. Д. при положение, че приема страната му на произход Сирия за сигурна. Следва да се подчертае, че преценката за предоставяне на исканата международна закрила в конкретния случай трябва да обхваща цялостното поведение на Д., в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че тази държава е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. От цялостното поведение на касатора следва изводът, че същият иска да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не се опитва да се спаси, поради реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че всички изложени от първоинстанционния състав изводи за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут са направени без да се разгледа по същество бежанската история на Д.. Противно на твърдяното от оспорения съдебен акт се установява безпротиворечиво, че съдът е направил индивидуална оценка на подадената молба за международна закрила и на предпоставките за предоставянето й. Правните изводи и фактическите обстоятелства, обективирани в съдебното решение се отнасят единствено до искащото закрила лице - за неговия живот, като касаят факти и обстоятелства от неговата бежанска история, такава каквато е установена от административния орган въз основа на проведеното интервю и засягат неговото лично самостоятелно индивидуално положение. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че анализът на обстановката в Сирия е едностранчив и направен единствено на база писмени доказателства, представени от ответника по касация,по-конкретно - справките, изготвени от Дирекция Международни дейности. Тези справки не следвало да се приемат безкритично, тъй като авторите им не са преки свидетели на обстоятелствата, който отразяват. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки от 14.03.2025 г. и от 08.04.2025 г.. Същите се потвърждават и от приложените в настоящето производство допълнителни и актуални Справка с Вх. МД-02-398/21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците и Справка с Вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Тези справки представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Следва да се посочи, че представените от страна на процесуалния представител на касатора извадки от сайта на МВнР и от Съвета на ЕС, както и извадка от сайта на Дойче веле не следва да се вземат в предвид, тъй като не могат да се приемат за официални свидетелстващи документи, за разлика от представените справки от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Последните са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г. / и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, още повече, че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, каквато е настоящата хипотеза. Първоинстанционният съд се е съобразил със позицията на ВКБООН включително и тази от 16.12.2024 г, като е приел, че за икономико-социалното положение в Сирия след падането на режима на Башар Асад от края на 2024 г. се установява процес на възстановяване на страната от конфликта, както във връзка с изграждане на нови институции и възстановяване на мира, така и в икономическа посока. Наблюдава се тенденция по завръщане на емигрирали сирийци по родните им места. Налице са остатъчни военни действия, изолирани и спорадични по своя характер. Съдът е изложил ясни мотиви, че за започналия процес на възстановяван в Сирия съществена роля играе Върховният комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и е направил обосновано заключение, че след декември 2024 г., когато е извършена смяна на режима в Сирия, не се наблюдава влошаване на социалноикономическото положение и ескалиране на военните действия. Относно опасенията на Д. от възможността да бъде взет за военна служба, същите са подробно обсъдени от административния съд. Д. не е подкрепил твърденията си с никакви конкретни обстоятелства. Самият той посочва, че не е търсен и призоваван за отбиване на редовна военна служба към редовната армия и няма военна книжка. Разноски не се претендират от ответната страна,поради което съдът не дължи произнасяне. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение