Решение № 4024 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6942/2021 г.

Решение № 4024 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6942/2021 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е образувано по касационна жалба, подадена от областния управител на Област София, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение от 25.06.2020 г., постановено по адм. д. № 839 по описа на Софийския градски съд (СГС) за 2000 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на Л. Д. и Н. Д. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в мотивите на решение от 29.06.2001 г. и решение от 19.12.2018 г., постановени по посоченото дело и в частта, с която е оставено без уважение искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 29.06.2001 г. относно искането вместо "преписка № РД-97-00-4976/27.01.1999 г." да се чете "преписка № РД-97-00-4976/12.11.1998 г." В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа се становище, че съдът е допуснал техническа грешка в мотивите и диспозитива на решението от 29.06.2001 г. досежно индивидуализацията на преписката и заявлението по дата. Сочи се, че исканата поправка не би довела до промяна в решаващата воля на съда, но е и абсолютно необходима, за да може решението да бъде приведено в изпълнение, като в противен случай то би останало само на хартия, без практическа реализация. Твърди се неправилност на извода на съда, че на поправка подлежи само диспозитивът на съдебното решение, но не и мотивите му. Касационният жалбоподател се позовава на съдебна практика по въпроса, съгласно която всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст, както в диспозитива, така и в мотивите на решението, съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка. По изложените в касационната жалба съображения областният управител иска отмяната на обжалваното съдебно решение и допускане на исканата поправка по молбата на Л. Д. и Н. Д.. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. Възразява да бъдат присъдени разноски на ответницата по касация за настоящото производство. Ответниците Л. Д. и Н. Д. изразяват становище за основателност на касационната жалба. Претендират сторените разноски в настоящото производство. В хода на производството пред Върховния административен съд ответникът Н. Д. е починал, поради което е заличен като страна. В съдебното заседание пред настоящия съд ответницата по касация се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тези части с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, на основание приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е направил извод за частична неоснователност на предявеното искане за допускане на поправка на очевидни фактически грешки в постановените по адм. д. № 839 по описа на СГС за 2000 г. съдебни решения. Съдът приел, че наличието на очевидна фактическа грешка предполага установяване на несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения му текст и/или съдът да е пропуснал да изрази в решението част от иначе напълно формираната своя воля. Посочил, че по реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да се отстраняват допуснати от страните грешки в заявените обстоятелства, на които се основава искането им, не може да бъде променяна формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението. По отношение исканата с молбата на Л. Д. и Н. Д. от 17.01.2020 г. поправка на очевидни фактически грешки в мотивите на решенията от 29.06.2001 г. и от 19.12.2018 г., постановени по адм. д. № 839 по описа на СГС за 2000 г., съдът приел, че на поправка подлежи само диспозитивът на съдебния акт и то само в случай, че е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване, което посочил, че в случая не се установява. Затова направил извод, че в тази част молбата следва да се остави без уважение. По отношение на искането за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 29.06.2001 г. вместо "преписка № РД-97-00-4976/27.01.1999 г." да се чете "преписка № РД-97-00-4976/12.11.1998 г." първоинстанционният съд приел, че в случая не се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения му текст и/или съдът да е пропуснал да изрази в решението част от иначе напълно формираната си воля. Посочил, че в това решение никъде не се споменава "преписка № РД-97-00-4976/12.11.1998 г.". В тези части решението е предмет на касационна проверка сега. В останалите части на обжалваното решение, с които съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на двете решения досежно фамилното име на А. Д., то не е предмет на касационен контрол. Решението в обжалваните части е валидно и допустимо и частично неправилно в едната си част, а в другата правилно като резултат. Правилно като резултат първоинстанционният съд не е допуснал исканата с молбата от 17.01.2020 г. поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решението от 29.06.2001 г. като вместо "преписка № РД-97-00-4976/27.01.1999 г." да се чете "преписка № РД-97-00-4976/12.11.1998 г.". На първо място, в диспозитива на решението от 29.06.2001 г. не се сочи тази преписка, а заявление с този входящ номер. Номерът на преписката, посочен в мотивите на решението действително е "преписка № РД-97-00-4976/27.01.1999 г." (вж. страница първа от него, абзац първи), но позоваването в този смисъл не съставлява очевидна фактическа грешка. На това място от решението е посочено, че производството пред СГС е било образувано по жалба на Л. Д. и Н. Д. срещу мълчалив отказ на областния управител на София по тази преписка. В съответствие с така приетото от съда, на страница втора от жалбата, именувана "искова молба" – т. 5 от таблицата, инкорпорирана в нея (вж. л. 2 и 3 от адм. д. № 839/2000 г.) е посочен именно номер РД 97004976/27.01.1999 г. От съда е поискано изрично по установения съдебен ред да бъдат удовлетворени цитираните в таблицата молби за възстановяване или компенсиране на имотите. Фактът, че над посочения номер фигурира и друг номер, а именно № РД 97004976/12.11.1998 г., както и приложеното по делото заявление от 12.11.1998 г. не може да обоснове извод за наличие на твърдяната очевидна фактическа грешка в решението. Правилно като резултат първоинстанционният съд не е допуснал и исканата с молбата от 17.01.2020 г. поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решението от 19.12.2018 г. като "заявление № РД-97-00-4976/27.01.1999 г." да се чете "заявление № РД-97-00-4976/12.11.1998 г.". Това посочване в решението (вж. страница първа от него, абзац първи) напълно съответства на диспозитива на решението от 29.06.2001 г., на което се прави позоваване. Тоест, не е налице каквото и да било несъответствие, което да даде основание да се направи извод за допусната очевидна фактическа грешка от съда при постановяване на решението от 19.12.2018 г. Решение от 25.06.2020 г., постановено по адм. д. № 839 по описа на Софийския градски съд за 2000 г. е неправилно в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение № 6 от 19.12.2018 г. относно фамилното име на наследодателя, вписан в него като "Гьорев", вместо коректното "Йовев". Установява се от доказателствата по делото, че името на наследодателя на Л. Д. и на Н. Д. е А. Й.. Наред с това, с решението от 25.06.2020 г., в необжалваната му част, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка именно в този смисъл в диспозитива на решението от 29.06.2001 г., на който се прави позоваване. Ето защо, според настоящия състав безспорно се установява, че е допусната техническа грешка в посочване името на лицето, която е отстранима по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс. По тази причина, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която така поисканата поправка не е допусната, вместо което да се постанови в тази част друго, с което Решение № 6 от 19.12.2018 г. да се поправи в искания смисъл относно фамилното име на лицето. Предвид характера на производството, разноски не се следват на страните. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение