Решение № 7949 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2016 г.

Решение № 7949 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 420/25.02.2016 г., постановено по административно дело № 3248/2015 г. по описа на Административен съд - П.. С оспореното решение е отменен Ревизионен акт № Р - 16001615000077-091-001/8.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 894/23.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. и приходната администрация е осъдена за разноски. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съдът и се твърди, че не са обсъдени детайлно всички факти по делото. Иска се отмяна на решението, след което спорът да се реши по същество като се отхвърли жалбата против ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Жалбата се поддържа от процесуален представител - главен юрисконсулт Б., чрез депозирано писмено становище, в което моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, а в случай, че се потвърди оспореното решение, моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимално определения размер. Ответникът по касационната жалба - Х. Л. К. се представлява от адвокат Б. З., който в писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание изразява становище на нейната неоснователност. Счита, че процесният ревизионен акт е нищожен, поради което моли да бъде прогласен за такъв, алтернативно изразява становище за неговата незаконосъобразност, с оглед на което моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените от доверителя му съдебно-деловодни разноски в хода на касационното производство по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като в случая били налице всички условия за прилагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следователно съдебният акт е постановен в нарушение на приложимия материален закон. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка пред административния съд е ревизионен акт, с който на Х. Л. К. на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е вменена отговорност за задължения на "Д. БГ" ЕООД, ЕИК: *********, за данък върху добавената стойност в размер на 555 951,11 лева и лихви в размер на 79 382,53 лева. Настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - П. е отделил относимите факти, въз основа на което е достигнал до законосъобразни правни изводи. Ревизираният период е от 1.02.2008 г. до 31.07.2009 г., през който Х. Л. К. е съдружник в "Д. БГ" ЕООД, а от 1.08.2013 г. до 24.08.2014 г. е управител на дружеството. На 9.05.2007 г. между "Л. С." ЕАД и "Д. БГ" ЕООД е сключен договор за обществена поръчка с предмет "Комплексно почистване на нова терминална зала - Терминал 2" на летището. След получаване на писмо от страна на възложителя за разваляне на договора, "Д. БГ" ЕООД е повдигнало спор пред Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, който с Решение от 4.07.2014 г. по арбитражно дело № 683/2012 г., е уважил исковите претенции на дружеството срещу "Л. С." ЕАД за: сума в размер на 475 548 лева - пропуснати ползи по договор, сума в размер на 33 701,12 лева - имуществени загуби и сума в размер на 27 829,99 лева за поддържане на банкова гаранция, ведно със законните лихви върху посочените суми, считано от 20.12.2012 г. до окончателното им изплащане. На 14.04.2014 г., между "Д. БГ" ЕООД, представлявано от управителя Х. Л. К. и "Б. к. 2013" ЕООД, е сключен договор за цесия, съгласно който първото дружество е прехвърлило на второто всички вземания, които притежава спрямо "Л. С." ЕАД, за сумата от 15 000 лева. Към датата на подписване на договора за цесия е установено, че "Д. БГ" ЕООД има публични задължения в особено големи размери, установени с Ревизионен акт № 2100906414/15.03.2010 г., които задължения след частичното им погасяване, са в размер на 1 055 288,94 лева към 10.07.2015 г. Съгласно баланса на дружеството за 2013 г., активите му са на стойност 1 509 000 лева и са формирани от вземания, които има към клиенти, други вземания, касова наличност и ДМА. При тези факти, органите по приходите, съставили процесния ревизионен акт са приели, че следва да бъде ангажирана отговорността на Х. Л. К. за това, че в качеството му на управител на "Д. БГ" ЕООД, на 14.04.2014 г. е сключил договор за цесия, по силата на който се е разпоредил със вземания на дружеството от трети лица в размер на 570 951,11 лева за сумата от 15 000 лева, осемдесет и един дни преди присъждане на вземането от Арбитражния съд. Поведението на Кацаров е квалифицирано като недобросъвестно и целящо да отклони постъпления на парични средства по банкови сметки на дружеството, които са били запорирани от НАП, в резултат на което не е позволил да се съберат публични вземания, тъй като "Д. БГ" ЕООД не разполагало с други активи. Приходните органи са приели, че е налице причинно-следствена връзка между действията на ревизираното лице и несъбираемостта на задълженията на дружеството, поради което с ревизионния акт му е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Както в първоинстанционното съдебно производство, така и в настоящото от страна на пълномощника на Х. Л. К. е поддържано възражение за нищожност на оспорения ревизионен акт. Административен съд - П. е отхвърлил този довод по съображения, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Както правилно е приел съдът, ръководителят на ревизията черпи своята компетентност от заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия от 15.04.2015 г. и от разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а не от Решение № Р-16001615000077-098-001/15.04.2015 г., респективно ревизионният акт е издаден от компетентни органи и е валиден. Оспореният акт е отменен от съда с мотива, че приходната администрация не е доказала наличието на предпоставките, разписани в чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Съгласно посочената норма, за да се вмени отговорност на управителя на задълженото дружество следва да се установи, че той недобросъвестно е отчуждил имущество на дружеството безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което имуществото е намаляло и по тази причина се е стигнало до неизплащане на данъци или задължителни осигурителни вноски. Посочените материалноправни условия следва да са налице кумулативно, като при отсъствието на което и да е от тях, разпоредбата е неприложима. В конкретния случай, правилно съдът е приел, че дружеството е разполагало с активи на стойност, която надхвърля публичните му задължения, като без значение за спора е обстоятелството дали тези активи са формирани от вземания или дълготрайни материални активи, в която насока се съдържат доводи в касационната жалба. Съответно, не може да се приеме, че в резултат на сключения договор за цесия, имуществото на данъчнозадълженото лице е намаляло така, че това е довело до неизплащане на данъци. В този смисъл, правилно съдът е приел, че не се установява причинно-следствена връзка между действието на управителя и противоправния резултат, като това действие следва да е единствена причина за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения, за да може да се ангажира отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В допълнение следва да се отбележи, че не е доказан и субективния елемент от състава на приложимата норма, а именно лицето да е проявило недобросъвестност. Напротив, индиция за обратното е обстоятелството, че договорът за цесия е сключен по време на висящ спор с "Л. С." ЕАД и преди осъдителното решение на арбитражния съд, за което ревизираното лице не е могло да знае или предполага. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, сторени за настоящото производство, които са в размер на 8 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на Дирекция "ОДОП" гр. П. за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като посочената сума не е по-голяма от минималния размер, изчислен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение