Решение № 9080 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2010 г.

Решение № 9080 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Красимир Вълков", гр. София срещу решение от 03.05.2010 г. по адм. дело № 04693/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу РА № 21100027/24.03.2006 г. на ТД на НАП - София, в частта в която е потвърден с решение № 1850/29.08.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Павлова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по процесните фактури издадени от доставчиците "Мери Милк" ООД, "Ди Ви На 89" ООД и "Бул Ин" ЕООД. По отношение на "Мери Милк" ООД съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че този доставчик е дерегистриран по ЗДДС на 15.07.1999 г., а спорните фактури са издадени след тази дата. Нарушени са изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), изискващи доставчикът да е регистрирано по този закон лице. Прието е, че данъчният кредит правилно е отказан на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.). По отношение на доставчиците "Бул Ин" ЕООД и "Ди Ви На 89" ООД е прието, че не е доказано начисляването на ДДС от страна на тези доставчици съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и не е доказана реалността на извършените доставки. Установено е, че в хода на ревизията доставчиците са търсени на декларираните от тях данъчни адреси, за което са съставени съответните протоколи, не са открити и не са представили в законния срок счетоводни документи, доказващи начисляването на данъка и реалността на доставките. Съдът не е кредитирал допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза, целяща да установи налице ли е право на данъчен кредит за жалбоподателя, тъй като същата е изготвена въз основа на отделни счетоводни документи - разпечатки от компютър, без да са представени първични счетоводни документи и без да са извършени проверки в счетоводствата на доставчиците. Съдът е приел, че за да се докаже начисляването на данъка от доставчиците, е необходимо експертизата да извърши проверка по движението на всички счетоводни сметки във връзка със стопанските операции и да направи преценка относно редовността на воденото счетоводство, което според съда в случая не е направено. На следващо място съдът е приел, че по делото не е доказана и реалността на доставките, извършени от "Бул Ин" ЕООД и "Ди Ви На 89", което е основната предпоставка за признаване правото на данъчен кредит за получателя по доставките. В тази връзка е прието, че при изследване реалността на доставките, е необходимо да се извърши проверка за редовността на счетоводствата на двете страни, данни за доставката при предходни доставчици, за материална и кадрова обезпеченост на доставчика и др., каквито доказателства липсват по делото. При тези данни съдът е констатирал, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3, вр. чл. 6 ЗДДС (отм.). Решението е правилно. Същото е постановено при правило установена фактическа обстановка и при спазване на приложимия материален и процесуален закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че по делото не е доказан фактът на дерегистрация по ЗДДС на доставчика "Мери Милк" ООД. Както правилно е приел СГС, доказателство за това е приложения по делото Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) на "Мери Милк" ООД, съставен по реда на чл. 50 ДОПК, в който е констатирано, че този доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС от 15.07.1999 г. Протоколът, съставен при извършването на насрещната проверка на "Мери Милк" ООД, в който след служебна проверка е установен фактът на дерегистрация на същия, доказва дерегистрацията на едноличния търговец. Следва да се има предвид, че въпросният протокол е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и като такъв притежава материална доказателствена сила относно установените в него факти. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят този официален документ и аргументите му в тази насока са неоснователни. Доказателствената тежест е на страната на жалбоподателя. Освен това по делото няма данни дали дерегистрацията по ЗДДС на доставчика е по инициатива на данъчния орган или по инициатива на доставчика, като при втората хипотеза лицето следва да подаде заявление по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) и в този случай акт за дерегистрация не се издава. По тези съображения изложените от касатора доводи за недоказаност на дерегистрацията по ЗДДС, поради непредставяне по делото на акт за дерегистрация и липса на данни за негово връчване, са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението в касационната жалба, че след като по делото е установено плащане на дължимия ДДС по спорните фактури по "ДДС - сметка" на доставчиците, то на жалбоподателя не следва да се отказва данъчен кредит. Съгласно чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм., ) разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Следователно изключението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е приложимо на първо място само когато е налице реална доставка, и плащане на данъка по съответния данъчен документ по "ДДС-сметка" на доставчика. В тази връзка по делото не са налице достатъчно доказателства, включително и съдебно - счетоводната експертиза, които да обосноват категоричен извод за реалност на процесните доставки. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на първоинстанционния съд, поради които не е кредитирал допусната по делото ССЕ (основна и допълнителна). Възраженията в касационната жалба за процесуално нарушение, допуснато в хода на ревизията - нарушение на чл. 32, ал. 6 ДОПК, водещо до нередовно връчване на искането за представяне на документи на един от доставчиците, е неотносимо. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът решава делото по същество, следователно независимо от допуснати в хода на ревизията процедурни нарушения, стига те да не са опорочили издадения РА до степен на нищожност, съдът следва да се произнесе по съществото на правния спор - дължимостта, основанието и размера на данъчните задължения. Както вече се посочи, в хода на административното и съдебното обжалване, данъчният субект не е ангажирал безспорни доказателства, опровергаващи констатациите в РА за липса на реални доставки и за неначисляване на дължимия ДДС по спорните фактури. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1 300 лв., определени по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК