Решение № 2498 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14586/2016 г.
ВАСПетчленен състав28.02.2017 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12548 от 21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 11522/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение - тричленен състав. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на И. А. Д. от [населено място], [област], разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2498 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14586/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 12548 от 21.11.2016 г. по адм. д. № 11522/2015 г. на Върховния административен съд - пето отделение, тричленен състав, с което по жалба на И. А. Д. е отменена заповед № 8121К-2874 от 25.08.2015 г. Изложени са съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът И. А. Д. от [населено място], [област], е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № 8121К-2874 от 25.08.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, ал. 1 от ЗМВР, с която на комисар И. А. Д. - началник на отдел "Охранителна полиция", той и началник на сектор "Охрана на обществения ред и териториална полиция" при Областна дирекция на МВР - [населено място], е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". За да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаването й в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за извършени нарушения в качеството му на председател на областна комисия за извършване на годишна инвентаризация на активите и пасивите, числящи се на ОДМВР - П. и структурните й звена, в изпълнение на заповед рег. № 8121з-760/22.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Обосновано съдът е приел, че на служителя са вменени извършени нарушения от колективен орган без да са изложени съображения относно личната му отговорност като председател на областната комисия. От докладна записка рег. № 61607/15.12.2014 г., с която е поискано удължаване на срока за извършване на инвентаризация, е установено, че областната комисия най-рано на 15.12.2014 г. е имала информация, че назначената оперативна комисия няма да приключи работата си в срок. Със заповед рег. № з - 89/12.01.2015 г. на директора на ОДМВР - [населено място] е назначена втора, седемчленна комисия, за извършване на годишна инвентаризация, която е приключила инвентаризацията на имуществото в срок, изготвила е и е предала инвентаризационните протоколи, както и доклад-анализ във ФО-ОДМВР - [населено място]. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения и необоснованост на съдебното решение се преценяват като неоснователни. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години. Налагането на дисциплинарното наказание е обосновано с извършени дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР (неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения), като е прието, че нарушенията са системни съгласно чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. При преценката на фактите по делото се установява, че всички констатирани нарушения са извършени в хода на инвентаризацията на имуществото на ОДМВР - [населено място], възложена на областна и районни комисии със заповед № 8121-760/22.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Първите две нарушения се изразяват в лошо изпълнение на резолюция на Директора на ОДМВР - [населено място]. от 05.02.2015 г., поставена върху докладна записка рег. № 55/05.01.2015 г.: не е спазен 10-дневният срок за изпълнение на резолюцията съгласно т. 8 от Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на документи в МВР, утвърдени със заповед № Iз-2131/25.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи; не е изпълнено даденото с резолюцията нареждане за прилагане на копие от докладната записка към новата заповед с рег. № з-89/12.01.2015 г., поради което членовете на втората комисия не са извършили проверка на изложеното в докладната записка. Третото дисциплинарно нарушение се състои в неизпълнение на част от разпореждане (резолюция) на Директора на ОДМВР - [населено място] от 26.01.2015 г. с текст "За становище и предложение", изразяващо се в непредлагане на мерки спрямо две комисии. Последното дисциплинарно нарушение се състои в недадени указания и неупражнен контрол през периода 28.10.2014 г. - 16.01.2015 г. от областната комисия, на която комисар Д. е председател, върху работата на първата оперативна комисия, което съставлява неизпълнение на изискванията на т. 11 от Инструкция № I-175/17.12.1992 г. за основните положения на инвентаризацията на стопанските средства в службите на МВР. На основание чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. В издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не са посочени конкретните задължения, възложени на председателя на областната комисия за инвентаризация, които не са били изпълнени поради негово лично виновно поведение. Посочените нарушения са извършени от областната комисия, която действа като колективен орган. При положение, че липсва конкретизация на специфичните функции, присъщи на председателя на областната комисия по силата на нормативната регламентация, които той виновно не е изпълнил, не би могло да се приеме, че всички описани нарушения в хода на инвентаризацията са извършени лично от него и са в хипотезата на системност. Пренебрегнат е фактът, че в резултат от предприетите от областната комисия действия е била назначена нова комисия в разширен състав, която е извършила инвентаризацията на бившия сектор СОД в срок. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР във връзка с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е материално незаконосъобразна и като я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация е отправено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Основателно е възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Предвид правната сложност на делото, обема на извършената работа и установения минимален размер от 400 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,