Решение № 2889 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2011 г.

Решение № 2889 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Александров Йорданов, чрез проц. представител адв. Георги Ценов, против Решение № 3547/18.07.2011 г., постановено по адм. д. № 2666/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Васил Александров Йорданов против Заповед № ДК-02-00-20/01.04.2009 г. на началник сектор СК при СРДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" намиращ се в УПИ V-522, 523, кв. 6, по плана на г р. София, м. "Кв. Модерно предградие". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт е законосъобразен. Атакуваната заповед е била издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, от компетентен орган, в съответната форма и мотиви, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. В хода на съдебното производство е установено, че описаният обект е бил изграден без издадена виза, без одобрени проекти, издадено разрешение за строеж и строителни книжа. Незаконният строеж е бил извършен върху съсобствен имот, без съгласието на останалите собственици. Съдът подробно е изследвал направеното възражение по реда на § 16 от ПР на ЗУТ, повторено и в касационната жалба. То е било признато за неоснователно, доколкото изграденият обект не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове. Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ, към твърдяния момент на изграждане - 1986 г., за процесния имот се е предвиждало единствено застрояване с едноетажна жилищна сграда. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав