Решение № 4725 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 289/2009 г.

Решение № 4725 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 289/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Весен - Трейд" ЕООД със седалище с. Крън, общ. Казанлък представлявано от управителя Веселин Лазаров срещу решението от 21.Х.2008 г. по адм. д. № 1212/2008 г. на Административен съд - Пловдив, ХVIII състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА, потвърден с Решение № 401/22.05.2008 г. на директор дирекция ОУИ гр. Пловдив и дружеството е осъдено да заплати разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 309 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност и се моли отмяна на решението, по съображения подробно изложени в жабата. С писмена молба по делото е приложен и приет от състава на ВАС АПВ № 7658/17.05.2006 г. за установяване, че към датата 17.05.2006 г. е извършена документална проверка на дружеството и е констатирано наличие на стоки с право на ДК по смисъла на ЗДДС и ДДС е възстановен. Моли присъждане на разноските по делото. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна, по изложените в съдебно заседание съображения. Счита, че процесният РА е издаден от некомпетентен орган и следва да се обяви за нищожен - в хипотезата на чл. 134 ДОПК компетентен да възложи ревизията е ТД, а в случая ревизията е възложена от началник сектор РП в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Стара Загора. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК и е основателна. За да отхвърли жалбата на жалбоподателя срещу обжалвания РА, с който му е отказано право на приспадане на ДК за придобити и налични активи преди датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС - чл. 68 във вр. с чл. 69 от ЗДДС (отм.) съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал, че активите са били налични и са се ползвали за дейността на жалбоподателя, от което пък е приел, че правото на данъчен кредит за жалбоподателя не е възникнало. Постановеното решение е неправилно. С влязъл в сила АПВ № 7658/17.05.2006 г., приет като писмено доказателство от касационната инстанция и подробно коментиран в оспорения РА на касатора е възстановен ДДС в размер на 2994, 34 лв., включващ и процесния период - 28.ХII.2005 г. - 31.Х.2007 г. Следователно, касае се до хипотезата на чл. 134 ДОПК - "орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2 ДОПК е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание" и в тези случаи, съгласно разпоредбата компетентен да възложи ревизията, с която да бъдат изменени вече определени задължения за данъци е териториалният директор. В процесния случай ревизията е възложена със Заповед за определяне на компетентен орган от 29.02.2008 г. от Евгений Илиев- началник сектор "РП" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Стара Загора, който безспорно не е компетентен орган, респ. ревизията е възложена от нередовно овластен ревизиращ орган, какъвто само е териториалният директор, съгласно цитираната законова разпоредба. Ето защо процесният РА № 240001125/28.03.2008 г. за непризнат данъчен кредит в размер на 3555, 50 лв., обхващащ данъчен период от 28.ХII.2005 г. до 31.ХII.2005 г. и лихва по фактури, издадени преди регистрацията по ЗДДС (отм.), за които не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 2, т. 4 и 5 ЗДДС е бил нищожен и съдът е следвало да го обяви за такъв. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и се постанови решение по същество от касационната инстанция, с което се обяви нищожността на обжалвания РА. В жалбата си касаторът е претендирал присъждане на съдебни разноски, чийто размер е доказан общо за 175 лв., от които 100 лв. адвокатско възнаграждение по пълномощно, приложено за първата инстанция и 75 лв. ДТ за двете съдебни инстанции. Касаторът не се е представлявал пред касационната инстанция и не е доказал съдебни разноски за адвокат за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 1 АПК и във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,