Решение № 12964 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2013 г.
ВАСI отделение08.10.2013 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6913/13.12.2012 г. по адм. д. № 6722/12 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12964 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Сакуб България " ЕООД срещу решение № 6913/13.12.2012 г. по адм. д. № 6722/12 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2001000350/10.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1717/15.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендират се всички направени разноски по делото. В производството касаторът е процесуално представен от адв. Трончев, който излага подробни съображения по касационните основания за отмяна на решението. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция. С решение № 9904/09.07.2012 г., постановено по адм. д. № 16220/2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменено решение № 4430 от 17.10.2011 г. по адм. д. № 9344/2010 г. на Административен съд София-град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения ревизионен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания да се обсъди приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от Търговския закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт, потвърден относно фактическите основания с решението на решаващия административен орган, но на различно правно основание, като е прието от решаващия орган, че приложимата разпоредбата е на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция - преди изменението, публикувано в ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., на което основание е потвърдил определената с РА данъчна основа на доставката по фактура № 0...01/12.06.2009 г. Изхождайки от разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, приравняваща на възмездна доставка безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стока на трети лица, когато при придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит и аргументирайки се с дефиницията на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, че "безвъзмездна доставка" е доставката, при която стойността на даденото многократно надхвърля полученото, в конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и данъчната основа за доставката на машините, документирана с фактура № 0...01 от 12.06.209 г. не може да бъде по Ч ниска от данъчната основа при придобиването им. На основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 27 от ЗДДС е извършена корекция на данъчната основа на извършената доставка по фактура № 0...01 от 12.06.2009 г. в размер на 375 000 лв., вместо данъчната основа по фактурата в размер на 44 750 лв. и корекция в дължимия ДДС в размер на 75 000 лева, вместо 8 950 лв., в резултат на което е доначислен ДДС в размер на 66 050 лв. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е стигнал до извода за законосъобразност на РА и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна, по подробно мотивирани съображения, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Правилни са изводите на съда, че данъчната основа по процесната фактура е законосъобразно коригирана на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съобразно стойността на придобиване на активите. Приложената правна разпоредба на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС, в редакцията преди изм. в сила от 01.01.2012 г. предвижда, че данъчната основа на доставката не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването й или от себестойността й, а в случаите когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса й, при доставка на: стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 ЗДДС. Видно от данните по делото, "Сакуб България " ЕООД е създадено в края на 2007 г. като дъщерно дружество на "Сакуб Холдинг Лимитед" - Кипър с цел да събере трудно събираеми вземания от две дружества, на които са предоставени заеми: "НюКо Фърничър " ЕАД и "Изкуство"АД в размер на 2 287 638 лв. За целта "Сакуб Холдинг Лимитед" - Кипър е цедирало вземанията си от двете дружества-длъжници, на "Сакуб България " ЕООД с договор за цесия от 01.12.2007 г. С договор за цесия от 05.12.2007 г. "НюКо Фърничър " ЕАД, с едноличен собственик на капитала "Фандорно къмършъл лимитид" - Кипър, е прехвърлило свое вземане към "Трявна Дъб " ЕООД в размер на 1 107 127 лв., на "Сакуб България " ЕООД. На 12.12.2007 г. между "Сакуб България " ЕООД и "НюКо Фърничър " ЕАД е сключено споразумение за уреждане на заемните отношения, като страните са се споразумели задълженията на "НюКо Фърничър " ЕАД да бъдат изплатени по следния начин: с прехвърляне на недвижима собственост на стойност 160 000 лв. вместо изпълнение, документирано в НА № 155, том IV, рег. № 6399 от 21.12.2007 г.; с прехвърляне на машини и съоръжения, по опис, собственост на "НюКо Фърничър " ЕАД на обща стойност 375 000 лв., документирано в сключен между страните договор за покупко-продажба от 17.12.2007 г.; с прехвърляне на всичките 500 дружествени дяла от капитала на "Трявна дъб " ЕООД на стойност 5 000 лв., собственост на "НюКо Фърничър " ЕАД. За извършените доставки, чрез които е изплатен съществуващият дълг, "НюКо Фърничър " ЕАД е издало на ревизираното дружество отделни фактури, както следва: фактура № 0...100/28.12.2007 г. на стойност 375 000 лв. и начислен ДДС в размер на 75 000 лв., с предмет на доставката - машини, оборудване, съоръжения и компютри, съгласно договор за покупка-продажба от 17.12.2007 г.; фактура № 0...113/31.03.2008 г. на стойност 95 000 лв. с предмет на доставката - недвижима собственост /земя/, съгласно споразумение от 12.12.2007 г. и НА № 155 от 21.12.2007 г. и фактура № 0...114/31.03.2008 г. на стойност 54 166,67 лв. и начислен ДДС в размер на 10 833,33 лв. с предмет на доставката - недвижимо имущество /сграда/, съгласно споразумение от 12.12.2007 г. и НА № 155 от 21.12.2007 г. Ревизиращият орган е констатирал, че придобитите активи са заведени в счетоводството на ревизираното дружество по дебита на счетоводна сметка 304 "Стоки с цел продажба". На основание чл. 74 от ЗДДС жалбоподателят е претендирал право на приспадане на данъчен кредит, включвайки посочените фактури в описа на наличните активи, придобити преди регистрацията му по ЗДДС, подаден с вх. № 2200-1198 от 10.06.2009 г. на ТД на НАП - София, за данъчен период м. 06.2009 г. През данъчен период м. 06.2009 г. с Договор за продажба от 11.06.2009 г., "Сакуб България " ЕООД е продало на "Трявна арт " ЕООД придобитите от "НюКо Фърничър " ЕАД активи: машини, оборудване, съоръжения, компютри, земя, сграда. За документиране на продажбите от ревизираното лице са издадени следните фактури: № 0...01/12.06.2009 г. на стойност 44 750 лв. и начислен ДДС в размер на 8 950 лв. с предмет на доставката - авансово плащане по договор за продажба на машини от 11.06.2009 г.; № 0...02 от 12.06.2009 г. на стойност 55 833, 33 лв. и начислен ДДС в размер на 11 166, 67 лв. с предмет на доставката - авансово плащане по договор за продажба на сгради от 11.06.2009 г. и № 0...03 от 12.06.2009 г. на стойност 95 000 лв. и начислен ДДС в размер на 19 000 лв., с предмет на доставка - авансово плащане по договор за продажба на земя от 11.06.2009 г. Плащането по фактурите е извършено по банков път. В хода на ревизията е представен приемо-предавателен протокол за предаване на машините на 11.06.2009 г. Корекцията, извършена с ревизията на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС е по отношение на една от фактурите, която е за продажбата на машини, издадена от "Сакуб България " ЕООД на "Трявна арт " ЕООД, като ревизиращият орган е отчел, че издадената за продажбата на машините фактура № 1/12.06.2009 г. е на стойност 44 750 лв. и начислен ДДС в размер на 8 950 лв., а цената на придобиване на същите е 375 000 лв. и начислен ДДС в размер на 75 000 лв. по фактура № 0...100/28.12.2007 г., издадена от "НюКо Фърничър " ЕАД на "Сакуб България " ЕООД. Съобразно задължителните указания на ВАС в отменителното решение, да се обсъди приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от Търговския закон (ТЗ), първоинстанционният съдебен състав е приел, че посочената правна норма е неприложима по отношение на процесната сделка, по която жалбоподателят е продал свои собствени движими вещи на "Трявна арт " ЕООД, представляващи придобитите от "НюКо Фърничър " ЕАД активи: машини, оборудване, съоръжения, компютри. Тази сделка правилно е окачествена от съда, като необективираща прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от ТЗ. Не може да намери приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДДС също и по отношение на доставката, по която оспорващият е придобил процесните машини и по която с РА не са начислени корекции. "Нюко Фърничър " ЕАД не е прехвърлил предприятието си като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на жалбоподателя. За погасяване на дълга му към "Сакуб Холдинг Лимитед" - Кипър, посоченото дружество "НюКо Фърничър " ЕАД е прехвърлило на "Сакуб България " ЕООД, на което "Сакуб Холдинг Лимитед" - Кипър е цедирало вземанията си към "НюКо Фърничър " ЕАД, свой собствен недвижим имот и собствени машини и съоръжения, както и 500 дружествени дяла от капитала на трето дружество - "Трявна дъб " ЕООД. Сделката между "НюКо Фърничър " ЕАД и "Сакуб България " ЕООД не е спорна по делото - с РА не са извършени корекции във връзка с тази доставка. Наред с машините, са прехвърлени вместо дълг от търговско дружество "Нюко Фърничър " ЕАД недвижими имоти, съоръжения, компютри и всички дружествени дялове на които е собственик, от капитала на трето дружество - "Трявна дъб " ЕООД, но не е налице прехвърляне на предприятие, за каквото няма и твърдения от страните по делото, поради което във връзка с указанията на ВАС в отменително решение, решаващият съдебен състав е изложил правилни мотиви за липса на предпоставки за приложимост на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДДС, вр. чл. 15 или чл. 60 ТЗ. Правилно е решението на първоинстанционния съд и по съществото на спора, с изводи, че с решението на решаващия административен орган законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС, в приложимата редакция преди изм. в сила от 01.01.2012 г., вр. чл. 6, ал. 3 и § 1, т. 8 от ЗДДС. В процесния случай от приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че процесните машини при придобиването им са заприходени в счетоводството на ревизираното лице на стойност 375 000 лв., няма данни да са начислявани амортизации, напротив ревизираното лице сочи, че върху машините не са начислявани амортизации за периода 2007-2009 г., поради което поддържаните доводи в тази част от касационната жалба са неоснователни. Същите активи са продадени на цена от 44 750 лв., т. е. налице е продажба при загуба, като стойността на активите многократно надхвърля получената за тях цена. Поради това и процесната доставка правилно е квалифицирана като безвъзмездна съгласно дефиницията на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, вр. § 1, т. 8 от ПЗР на ЗДДС - за безвъзмездна се приема и доставката, при която стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Безспорно е в случая, че стойността на машините (стойността им на заприходяване в счетоводството на ревизираното лице) многократно надвишава стойността на получената за тях продажна цена при последващата доставка на "Трявна арт " ЕООД. Същевременно, по делото е безспорно доказано, че след придобиването на активите от "НюКо Фърничър " ЕАД за стойността от 375 000 лв., жалбоподателят, чрез включването им в опис за наличните активи преди регистрацията по ЗДДС, е ползвал изцяло данъчен кредит по реда на чл. 74 от ЗДДС за данъчен период м. 06.2009 г., в която част резултатът по ДДС, не е коригиран. При така установените данни, правилно е прието, че е налице особен случай за определяне на данъчната основа, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6, ал. 3, т. 2 и § 1, т. 8 ЗДДС по цената на придобиване на процесните машини и е доначислен ДДС за данъчен период м. 06.2009 г. със сумата по РА. Решението на първоинстанционния съд, с което е прието, че РА е законосъобразен и е отхвърлена жалбата срещу него, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,