Решение № 10244 от 14.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение 58/ 10.01.2022 г. по адм.д. 537/ 2021 г. по описа на АС-Русе. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е ограничил прилагането на ТР 16/1975 г., защото мотиви са изложени в съпроводително писмо, с което е изпратена жалбата до съда. При автоматизирани административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП по заявления за кампания 2019 г. на "Агриком 83" ЕООД са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Наличната ЕНП по заявлението е 44,14 ха, при минимум 49,235 ха. Развити са подробни съображения за законосъобразност на уведомителното писмо. Ответната страна "Агриком 83" ЕООД, чрез процесуалния представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Русе е образувано по жалба на "Агриком 83" ЕООД против уведомително писмо изх. 02-180- 2600/5702 от 5.08.2021 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие София, в частта, с която е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със 17 066, 84 лв. Заявлението е за подпомагане по няколко схеми и мерки за подпомагане- СЕПП, СПП, СПК, Мярка 12/Натура 2000, ЗДП, МЗС, Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар, общо 67 бр. земеделски парцела в землищата на гр.Мартен, [населено място], гр.Русе, [населено място], [населено място], [населено място], гр.Сливо поле, с обща декларирана площ 985, 7 ха и конкретно заявени култури. С решението съдът е обсъдил начина, по който е структурирано уведомителното писмо до заявителя по схеми и мерки, исканата сума, наложените намаления, редукции, оторизираната сума, и дадените под таблицата разяснения на съдържанието на всяка от колоните, както и посочените пет основания за наложените намаления, без да е конкретизирано, кое основание за намаление към коя схема се отнася. В съдебното производство е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която е обсъдена от съда. Прието е, че само един от установените от съдебния експерт парцели съвпада с тези, които са посочени в документа за автоматични проверки / л.52/, но и за него има разлика в описанието тип ЕНП/ екологично насочени площи/, и извода за недопустими площи общо от 5,20628 ха, защото попадат извън определения специализиран слой екологично насочени площи за кампания 2019 г. По схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания /ЗДП/ е установена разлика между необходими и установени ЕНП от 5, 0915 ха по Наредба 3/ 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схеми и мерки за директни плащания при наказателна площ по пар.2 от Регламент 640/2014 от 5,453513 %. По схема за млади земеделски стопани е наложена санкция за цялата сума поради непредставен валиден документ за професионални умения. С отменителното съдебно решение са развити правни изводи за издаден от компетентен административен орган административен акт, при допуснато нарушение на изискванията за мотивиране, основание за отмяна по чл.143, т.3 от АПК, защото в УП по чл.11а, ал.1 от ЗПЗП не са отразени резултатите от административните проверки по чл.37, ал.1 от ЗПЗП, нито фактическите и правни основания за намаленията. Съображения са изложени в становище изх. 02-180-2600/ 5702 от 26.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, след подаване на жалбата до съда на 17.08.2021 г. и в писмени бележки вх. 5056/ 21.12.2021 г. на процесуалния представител на издателя на акта, след приключване на съдебното производство. Първоинстанционният съд е развил съображения за липсата на мотиви, позовал се на ТР 16/ 1975 г. на ОСГК на ВС и приел, че (съображенията на административния орган от 26.08.2021 г. не са санирали допуснатото нарушение, тъй като са изложени едва след сезиране на съда. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ София по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Административният орган е посочил конкретно в УП какви са поисканите суми по отделните схеми/мерки, оторизираните суми и намаленията за кампания 2019 г. Липсват конкретни факти и правно основание, въз основа, на което са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка. Съгласно ТР 16 от 1975 год. на ОСГК, на което се е позовал административния съд, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото към придружителното писмо, действително е приложено становище, което изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба. Поради това настоящият съдебен състав не споделя защитната теза на касатора за ограничено прилагане на ТР 16/ 1975 г. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила, като в полза на ответната страна да се присъдят претендираните 1040 лв., представляващи направени по делото разноски -уговорени и платени, предвид договор от 21.02.2022 г. - л.44. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение