Решение № 10537 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14492/2010 г.

Решение № 10537 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14492/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Радослав Кънчев Костов от гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Кънчо Костов, против решение № 1951/6.10.2010 г., постановено по адм. дело № 2243/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалба му против акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1205/16.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че неправилно е отказано възстановяване на претендираната сума, внесена за здравноосигурителни вноски, тъй като е имал намерение да прави вноски в минимален размер. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания АПВ, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Оспорва решението и в частта за присъденото в полза на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Бонев оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на Радослав Кънчев Костов против акт за прихващане или възстановяване № 1205/16.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 395/14.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който е отказано възстановяване на сумата в размер на 97,20 лв. от общо внесени здравни осигуровки в размер на 190,80 лв. за периода 1.04.2009 г. - 31.12.2009 г. Съдът е осъдил жалбоподателя да запали на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че Радослав Костов подлежи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5, предишна ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), като самоосигуряващо се лице. В това качество същият е внесъл осигуровки за периода 1.04.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 190,80 лв., или върху доход, по-висок от минималния предвиден от закона. Съдът е приел за неоснователна тезата на жалбоподателя, че сумата, която е внесена за здравни осигуровки над минималния размер, е недължимо внесена. Посочил е, че съгласно чл. 40, ал. 5 ЗЗО, лицата се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Когато лицата по чл. 40, ал. 5 ЗЗО не извършват годишно изравняване им е предоставено право на избор на осигурителен доход, върху който да се осигуряват при спазване на правилата по чл. 40, ал. 5 и ал. 6 ЗЗО - върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица и не по-голям от максималния размер на осигурителния доход, които са определени със ЗБДОО. Съдът е посочил, че по чл. 8, т. 2 ЗБДОО за 2009 г. е определен минимален осигурителен доход в размер на 260 лв., а по т. 5 - максималния размер - 2000 лв., здравноосигурителната вноска определена в чл. 2 от същия закон е 8 %, или минималната месечна вноска е в размер на 10,40 лв., годишно - 124,80 лв. Жалбоподателят е внесъл за периода м. 04/2009 г. - м. 12/2009 г. сумата 190,80 лв., или по 21,20 лв. месечно, т. е. върху осигурителен доход по-голям от минималния месечен осигурителен доход, но по-малък от максималния осигурителен доход. Предвид това съдът е приел, че сумата 97,20 лв., претендирана за връщане не е недължимо внесена, а е в границите определени от закона, при предоставено право на избор на лицето за размера на осигурителния доход, върху който да се осигурява. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна не съществува спор. Правнорелевантните факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на решението. От Радослав Костов, касатор в настоящото производство, е подадено искане за прихващане или възстановяване на сумата 97,20 лв., като внесени без основание здравни вноски за периода 1.04.09 г. - 31.12.09 г. При извършената проверка от органите по приходите е установено, че за този период е внесена общо сумата 190,80 лв. От правна страна е безспорно, че жалбоподателят, доколкото не е осигурен на друго основание, е лице, което подлежи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 ЗЗО, който предвижда, че лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО. В ал. 6 на чл. 40 ЗЗО е предвидено, че максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със ЗБДОО. Безспорно е, че разпоредбата на 40, ал. 5 ЗЗО дава възможност на лицата, които не извършват годишно изравняване, каквото е и жалбоподателя, да изберат върху какъв осигурителен доход да се осигуряват в границите от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО до размера на максималният доход, определен със ЗБДОО. За 2009 г., в цифрово изражение тези граница са от 130 лв. /половината от минималния доход, определен в чл. 8, т. 2 ЗБДОО (до 2000 лв. /максималния осигурителен доход, определен в чл. 8, т. 5 ЗБДОО). Жалбоподателят е внесъл здравноосигурителни вноски върху доход по-висок от половината от минималния размер на осигурителния доход и по-нисък от максималния. Следователно, сумата е дължимо платена, поради което не представлява сума, подлежаща на прихващане по смисъла на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Доводите, които касаторът излага в жалбата си за това, че действителното му намерение е било да внесе осигурителни вноски в минимален размер, т. е. върху доход 130 лв., или в размер на 10,40 лв. месечно, не могат да обосноват извод за внасяне без основание на разликата от здравноосигурителните вноски, която е над минималния размер. С внасянето на вноските върху доход, по-голям от минимално определения, лицето е упражнило правото си на избор предоставено по чл. 40, ал. 5 ЗЗО и е недопустимо последващо намаляване на вече внесените вноски, поради промяна на желанието на лицето. В тази връзка, неоснователно касаторът поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, с което нарушил правото му на защита, като не допуснал до разпит свидетел, който да установи какво е било действителното намерение при внасяне на вноските. Правилно съдът е посочил в мотивите на определението от съдебно заседание на 21.09.2010 г., че свидетелските показания са недопустими, тъй като обстоятелствата за чието установяване се иска да бъде разпитан свидетел не попадат в хипотезите по чл. 57, ал. 2 ДОПК, към който препраща чл. 158, ал. 1 ДОПК за съдебното производство. Становището в касационната жалба, че е налице неоснователно обогатяване на здравноосигурителната каса с внесена в по-голям размер сума, поради което на това основание се дължи връщането й, не може да бъде споделено. Здравноосигурителните вноски са публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, поради което за събирането, прихващането, възстановяването и т. н. са приложими правилата по ДОПК, а не тези по ЗЗД. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Относно жалбата в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение: Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част от жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение за цялото производство и поради това че пред настоящата инстанция дирекция "ОУИ" е представлява от юрисконсулт, то възнаграждението е дължимо. Размерът на възнаграждението обаче е неправилно определен, тъй като съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при дела с материален интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 100 лв., а в случая материалният интерес е 97,20 лв. Затова решението следва да отменено само за разликата от присъденото възнаграждение над 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,