Решение № 1520 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2014 г.

Решение № 1520 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Техномонтаж" ЕООД, чрез пълномощника му адв. Борислав Стоянов със съдебен адрес гр. Пловдив ул. "Ильо войвода" № 4, срещу решение № 118 от 14.01.2014 г. по адм. дело № 4002/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт (РА) № 161202887/17.09.2012 г., издаден от Иван Кръстев - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1489/3.12.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив /понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив/ при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 71 480,16 лв. и прилежащите лихви в размер на 7 585,44 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че преките доставчици на ревизираното дружество са представили изисканите от тях документи в хода на административното обжалване, а не в хода на ревизията. Счита за неправилен извода на съда за успешно проведено производство по оспорване истинността на всички представени документи, както и че не е обсъдил представените по делото писмени доказателства, както и заключението на Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), не ги е разгледал в пълнота и е изложил противоречиви мотиви. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото за двете инстанция. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез юрк. Левова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Спорният въпрос пред първоинстанционния съд е бил дали доставките на стоки и материали по процесните фактури, издадени от доставчиците - "Самър С. П. С" ЕООД, "Енкрес" ЕООД, "Б-2 Груп" ЕООД, "Неолит Експорт" ЕООД и "Нидо 61" ЕООД са реални. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието от първоинстанционния съд, който е счел, че със заключението на вещото лице не се доказват нови факти от значение за правилното решаване на спорния в настоящия случай въпрос - кой е реалният извършител на процесните доставки на стоки и услуги, като в същото време е посочил, че заключението не следва да бъде кредитирано, доколкото се основават на неистински и с недостоверна дата документи. Посочил е, че фактите, които се установяват по безспорен начин със заключението, са осчетоводяването на процесните фактури и плащането им, които не са спорни въпроси и са установени още в хода на ревизионното производство. Първоинстанционният съд не е обсъдил съпътстващите процесните фактури документи, като е изложил общи мотиви, че същите са представени в административното обжалване, както и че не следва да бъдат кредитирани, защото нямат достоверна дата, не са представени при ревизията и са съставени с оглед нуждите на съдебното обжалване. С оглед всички събрани по делото доказателства съдът е намерил, че жалбата е неоснователна и оспореният ревизионен акт не страда от пороци, налагащи неговата отмяна или изменение. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, на което се позовава касатора. Задължение на съда е да извърши преценка за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит от получателя на стоките, поради което е необходимо да се извърши задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства - тези в хода на ревизията и в съдебното производство. Основателно е оплакването в касационната жалба за извършено съществено процесуално нарушение, тъй като липсват конкретни собствени мотиви на съда поотделно за всеки един от доставчиците. Първоинстанционният съд се е задоволил само да цитира действията и констатациите на данъчните органи, без да обсъди конкретно доказателствата, събрани по делото. Преповтарянето на констатациите, съдържащи се в ревизионния акт не означава мотивиране на решението на съда. Освен това следва да се отбележи, че съдът е съд по същество и дължи произнасяне по същество, излагайки мотиви след обсъждане на всички доказателства и възраженията и доводите на страните в случай, че те са съотносими към спора. Съдът е длъжен при изграждане на вътрешното си убеждение да прецени конкретно всички представени доказателства по делото. Първостепенна задача на съда като съд по същество на основание чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК е да обсъди всички доказателства поединично и в тяхната съвкупност и само тогава може да даде категоричен отговор на поставения му от жалбоподателя въпрос - правилно ли са установени с ревизионния акт данъчни задължения, които в случая са по повод на отказан данъчен кредит, упражнен от касатора. Съдът не е спазил задължението си по чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК. Липсват мотиви на съда по всяка от доставките, а общо заключение за неоснователност на жалбата с оглед всички събрани по делото доказателства и доказателствата, представени от ревизираното дружество относно всички доставчици и относно всички стоки. Наличието на подробни мотиви в решението на решаващия орган, както и такива констатации в ревизионния акт и доклад, не освобождават първоинстанционния съд да анализира самостоятелно всички писмени доказателства и доказателствени средства и само по този начин ще изпълни задължението си по чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК. Липсват собствени мотиви на съда за това по кои от фактурите жалбоподателят не е доказал и с какви доказателства твърденията си за осъществени реални доставки, като изводите в тази част на решението са немотивирани. Мотивите относно заключението на вещото лице също са общи и формални, без никаква конкретика. Цитирани са общо "всички съпътстващи доставката документи", които съдът не кредитира, поради тяхната неистинност, без да се посочва към коя от всичките доставки се отнасят същите и кои точно са тези доказателства. Въобще не е обсъдено, че направеното оспорване от страна на приходната администрация не касае всички представени документи от жалбоподателя за всички доставчици. В решението липсва собствен анализ на съда на установените обстоятелства за конкретните доставчици, доказващи осъществени факти от обективната действителност и съответните на това правни изводи. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, чието допускане препятства от една страна възможността за защита на страните, а от друга - за касационен контрол за правилност на решението по останалите касационни основания. Предвид изложеното Върховния административен съд, състав на осмо отделение счита, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, вследствие на което касационната инстанция не може да извърши проверка дали правилно е приложен материалния закон. В този смисъл настоящият съдебен състав не се произнася по оплакванията на касатора за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. По тези съображения касационната инстанция намира, че решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по съществото на спора, мотивирайки решението си след обстойно обсъждане на всички доказателства по делото по отношение на всеки един от процесните доставчици, и доводите на страните, които са релевантни за правния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение