Решение № 1472 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6201/2007 г.

Решение № 1472 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6201/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на П. С. К. от гр. В. Т., срещу решение № 145/26.07.2007 г. по гр. дело № 76/2007 г. на Габровския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответницата по касационната жалба Г. Т. К. от гр. В. Т. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 771/04.12.2006 г. по гр. дело № 1508/2005 г. на Габровския районен съд, в частта, с която е допусната делба между съделителите, по отношение на двуетажна жилищна сграда, пристройка, навес и тоалетна, построени в дворното място в с. С. което е допусната делба, с влязло в сила решение/, при квоти 71.88% за П. К. и 28.12%-за Г. М. и вместо него да постанови въззивния си акт, с който е допуснал делбата на сградите, при части - 1/4 ид. ч. за П. К. и 3/4 - за Г. М., решаващият съд е обосновал извода, че не е оборена презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК. Констатирано е по делото, че сградите са построени по времето на брака върху дворно място, придобито от съпрузите, но в ид. част за двамата, равняваща се на 1/2 ид. ч., а останалата част е била собственост на дядото на Г. М., придобито по наследяване от нейния баща -, придобил съответната идеална част и от постройките, реализирани на съсобственото място през периода 1978-1980 г. С нот. акт № 6/2001 г. и № 7/2001 г. Г. М. е придобила по силата на дарение 1/2 ид. част от двуетажната жилищна сграда, пристройката, навеса и тоалетната от същия имот, при което решаващият съд е приел, че частите на съделителите са, с оглед придобитото право на съсобственост, както следва: 1/4 ид. ч. за П. К. и 3/4 ид. ч. за Г. М. Подробно и аргументирано съдът е обсъдил всички доводи на страните, позоваващи се на трансформация на лично имущество в придобитото по времето на брака недвижимо имущество, предмет на делбата, но обосновал изводи, че паричните средства, които са постъпили от родителите на бившите съпрузи са дарени на двамата за изграждането на съсобствения им вилен имот. Тази фактическа обстановка е мотивирала съда да приеме отсъствие на предпоставки за уважаване на претенциите на страните по чл. 21 СК, тъй като събраните по делото доказателства не опровергават презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК за съвместен принос на бившите съпрузи в придобиването на процесния имот. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Неоснователен е касационният довод, че решаващият съд е игнорирал показанията на свидетелите, установяващи дарените от родителите на касатора парични средства за построяването на сградите. Доводът не кореспондира със съображенията на съда, изложени в мотивите му, според които дарените средства не са имали предназначение да облагодетелстват поотделно всеки от съпрузите, а са били дарени на семейството. С оглед на този извод, който се споделя и от касационния съд, правилно решаващият съд е приел за ирелевантни доводите, направени от касатора и в тази инстанция, че родителите на ответницата не са имали материалната възможност да подпомогнат семейството на дъщеря си. Не без значение по делото е и обстоятелството, че още с предявяването на иска за делба касаторът е определил своя принос в придобитото по време на брака си с ответницата имущество, равняващ се на 1/4 ид. ч. от него, но променил защитната си позиция, след заявената претенция от ответницата за трансформация на лично имущество, по чл. 21 СК, което по своето естество представлява признание и потвърждение на презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК за равен принос на страните в придобитото по времето на брака им недвижимо имущество. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г. о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова