Решение № 4575 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 134/2020 г.

Решение № 4575 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 134/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Перник срещу решение № 379/03.10.2019 г., постановено по адм. дело № 312/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена заповед № 14-РДОС-0007/29.01.2019 г. на директора на РДСП – Перник. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на нормата на чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения индивидуален административен акт. Ответниците – И. М. и Ц. М., чрез пълномощник адвокат С. Василева, оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което искат оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за адвокатски хонорар в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 14-РДОС-0007/29.01.2019 г. на директора на РДСП – Перник, с която е наредено детето А. М. да бъде вписана в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван в РДНСК – Перник. Изложени са мотиви, съобразно които при приложението на нормата на чл. 84, ал. 2, изр. 2 от СК (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.), за да се постанови вписване на дете в регистъра за пълно осиновяване, следва да са налице кумулативно предвидените предпоставки: детето да е настанено в приемно семейство, родителят да не е поискал прекратяване на настаняването в 6-месечния срок по чл. 93, ал. 2 от СК, който започва да тече от датата на настаняването по административен ред и родителят без основателни причини не е поискал прекратяване на настаняването или промяна в мярката за закрила, с цел отглеждане на детето в семейна среда. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира оспорената заповед за материално незаконосъобразна. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд извежда, че към момента на издаване на процесната заповед не е било изпълнено третото кумулативно условие, предвидено в СК - родителят без основателна причина да не е поискал прекратяване на мярката за закрила, взета по отношение на детето. Първоинстанционният съд приема, че към момента на издаване на заповедта за настаняване по административен ред № 3 Д-РК-093/20.07.2018 г. на директора на ДСП - Перник, към момента на връчване на уведомлението във връзка с предвиждането на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 СК, а също и към момента на изтичане на срока по чл. 93, ал. 2 СК, бащата на детето е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в затвора в [населено място], видно от удостоверение изх. № 265/2016/22.02.2019 г. и писмо изх. № 4278/12.10.2018 г. Обоснован е извод, че при издаване на оспорваната заповед не е отчетено обстоятелството, че бащата на детето е бил в обективна невъзможност да упражнява родителски права в релевантния период. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Перник, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че в случая не е изпълнено отрицателното материалноправно условие родителите да не са поискали прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2. Обосновано първоинстанционният съд приема, наличието на установения в СК шестмесечен срок като гаранция на стремежа на законодателя да защити максимално интересите на децата предвид възможността за осиновяване. При извършване преценката досежно наличието на законоустановените предпоставки в хипотезата на разпореденото вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване, административният орган е длъжен да изследва характера на причините, довели до пропускането на 6-месечния срок от родителя. Уредената от закона хипотеза на чл. 84, ал. 2, изр. 2 СК предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето. При неизчерпани възможности за реинтеграция на детето в биологичното му семейство и изявено желание от страна на родителите за прекратяване на мярката за закрила не е предвидена законова възможност за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване въз основа на преценка от страна на органите по социално подпомагане. Двамата родители са подали на 12.03.2019 г. заявление за стартиране на процедура по реинтеграция на дъщеря им съответно на 12.04.2019 г. е започнала процедура по индивидуален план, която е следвало да приключи на 11.10.2019 г., когато съответните експерти да извършат преценка относно готовността на двамата родители да отглеждат и възпитават детето си в домашна, семейна среда. В същия смисъл са: решение № 4127 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2018 г., VI о., решение № 11053 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2016 г., VI о., решение № 3643 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15244/2013 г., VI о., решение № 17408 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2013 г., решение № 14153 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6958/2012 г., решение № 9513 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2012 г., решение № 6386 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 334/2012 г., VI о. и др. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация, с оглед представения договор за правна защита и съдействие № 15/18.11.2019 г. и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Регионална дирекция за социално подпомагане – Перник следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение на адвокат С. Василева ЕГН: [ЕГН] в размер на 500 лева (петстотин лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,