Решение № 2300 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2009 г.

Решение № 2300 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Иван Благоев Велев, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Иван Велев", срещу решение от 16.10.2008 г. по адм. дело № 1774 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 5 от 3.09.2004 г. на директора на ТДД - гр. Благоевград, постановено по реда на чл. 60, ал. 3 от ДПК (отм.), с което е потвърдено съобщение № 1 от 27.07.2004 г. на ДБ - Симитли. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София и ТД на НАП - гр. Благоевград не ангажират становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е било решение № 5 от 3.09.2004 г. на директора на ТДД - гр. Благоевград, постановено по реда на чл. 60, ал. 3 от ДПК (отм.), с което е потвърдено съобщение № 1 от 27.07.2004 г. на ДБ - Симитли. По делото не е имало спор за факти, а именно, че лицето е подало данъчна декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г., за 2003 г. и за 2004 г. относно извършвана от него дейност по обучение на водачи на МПС с един брой лек МПС с рег. № Е 3629 АВ, като е определил място на дейността гр. Симитли. Със съобщение № 1 от 27.07.2004 г. на ДБ-Симитли са констатирани несъответствия и са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 57, ал. 4 от ДПК (отм.) за 2002 г., за 2003 г. и до 30.04.2004 г. в размер общо на 2 490.00 лв., от които са внесени 1 031.67 лв., а именно окончателен патентен данък по чл. 32, ал. 5, във връзка с чл. 31, ал. 5 от ЗОДФЛ (отм.). Определената главница за довнасяне е в размер на 1 458.33 лв., а лихвата за забава е в размер на 169.23 лв. Административният орган се е позовал на чл. 31, ал. 5 от ЗОДФЛ (отм.), според която разпоредба за дейността обучение водачи на МПС данъкът се определя по местонахождение на населеното място, в което е разрешено да се осъществява подготовката на водачите, а за другите дейности, които не се извършват от постоянното място - по мястото на данъчната регистрация на лицето, извършващо дейността. Освен това в чл. 32, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) е посочено, че тези лица заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средства и в зависимост от функционалния тип на населеното място в посочените в разпоредбата размери. Съгласно чл. 27, ал. 1 от наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, в приложимата редакция към момента на издаване на процесното разрешение, разрешението за теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се издава от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него лице, а според ал. 6, то дава право за обучение на територията на региона по местоиздаване. По делото в изпълнение на указанията на касационния съдебен състав при първоначалното разглеждане на делото по касационен ред, са представени това разрешение № 0638 от 31.01.2003 г. и списък към него. Тази фактическа и правна страна по спора е изложена подробно в мотивите на обжалваното решение. Направена е преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗОДФЛ (отм.) е категорична, че в случаите, при които дейността се извършва не на постоянно място, данъкът следва да се определи по мястото на данъчната регистрация. След като декларацията по чл. 43, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) е подадена от едноличния търговец в качеството на данъчен субект, следва да се има предвид неговата данъчна регистрация, за да се определят задълженията му за заплащане на патентен данък. Освен това следва да се отбележи, че от данните по делото се установява и не се спори, че разрешението за упражняване на посочената дейност е дадено съгласно изискванията на цит. наредба № 37 от 02.08.2002 г. на министъра на транспорта и съгласно чл. 27, ал. 1 и ал. 6 от нея това разрешение се издава за право на обучение на водачи на МПС на територията на областта, а не само за определено населено място, в случая Благоевградска област. Затова правилно е да се приеме, че както при издаване на разрешението, така и за определянето на данъка се има предвид областния център, съответно правилно е приложена разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ЗОДФЛ (отм.) при определяне размера на дължимото задължение за патентен данък за процесните периоди. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение