Решение № 5237 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Митов, приподписана от пълномощника адвокат Г. Горанов, срещу решение 319 от 09.05.2023 г., постановено по адм. дело 490/2022 г. по описа на Административен съд Монтана. Касационният жалбоподател излага съображения, според които оспореното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите по делото, тъй като не е налице служебна необходимост която да обоснове правното основание за издаване на процесната заповед. Намира, че посочването на съществуваща служебна необходимост е за да се избегне искането на съгласие от него в качеството му на служител и от ръководителя на структурата в която е титуляр, съгласно чл. 13, ал. 4 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-310/17.07.2014 г., Наредбата). Иска отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски. Ответникът - директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Монтана, в представено писмено становище от юрисконсулт К. Димитрова, оспорва касационната жалба, като я счита за недопустима, а евентуално и неоснователна. Заявява, че със своя заповед 301з-2499/03.07.2023 г. е отменил оспорената в първоинстанционното производство заповед, поради което е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от оспорването й. Счита атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно и пледира за оставянето му в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес у С. Митов от оспорването на заповедта за преназначаването му в друга структура на МВР, поради последващата отмяна на тази заповед от органа, свързана с отпаднала служебна необходимост от преназначаването. Митов несъмнено има правен интерес от оспорването, както към момента на преназначаването си, така и понастоящем, заради твърдението за претърпени неблагоприятни последици, причинени от съществуването в правния мир на заповедта. При незаконосъобразност на същата, тя ще бъде отменена от съда на това основание, което е различно от отмяната поради отпаднала служебна необходимост. Незаконосъобразността й би дала възможност за обезщетяване на адресата ако са му причинени вреди. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Монтана е била заповед 301з-4198/28.11.2022 г. на директора на ОДМВР Монтана, с която полицейски инспектор С. Митов е временно преназначен за срок от една година от длъжността в Участък Бойчиновци към Районно управление (РУ) Монтана при ОДМВР Монтана, на същата длъжност в група Териториална Полиция" на сектор Охранителна полиция" към РУ Лом при ОДМВР Монтана. Заповедта е издадена на основание чл. 159, ал. 1, т. 3 и чл. 165, ал. 2, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Основана е и на отправено предложение peг. 294р-25548/25.11.2022 г. на началника на РУ Лом, в което е обоснован недостиг на служители в мястото на преназначаване и голямата им натовареност по обработване на преписки, сигнали, участие в мероприятия, контрол на пътното движение, поради служебна необходимост. От фактическа страна по приложената преписка и ангажирания доказателствен материя се установява, че според предложението на началника на РУ Лом недостигът на служители е свързан с голямо количество изостанали отпуски от 2021 г. и ежедневната им натовареност при извършването на горепосочените дейности. Посочено е, че този проблем е силно изразен в Звено Изток, където двама служители обслужват кв. Младеново с обособени два квартала, общо пет населени места и вилна зона Садовете. По преписката няма данни служителят Митов да е бил запознат срещу подпис с предложението, на основание чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Няма данни и предложението да е било съгласувано на основание чл. 13, ал. 4 от Наредбата с ръководителя на структурата, в която служителят е титуляр - началника на Участък Бойчиновци. Последвало издаването на заповед 301з-4198/28.11.2022 г. с описаното по-горе съдържание. С предложение от 20.04.2023 г. началникът на Участък Бойчиновци поискал от директора на ОДМВР Монтана спешно да отмени заповедта, тъй като служителят е с 20 години стаж, познава оперативната обстановка и криминалния контингент и е налице необходимост от способностите му за обучения на младите служители, които са половината от щата. При разпита си пред съда началникът на Участък Бойчиновци Николай Начев е свидетелствал, че не е вземано становището му и не е бил съгласен с преназначаването на Митов. От правна страна първоинстанционният съд е намерил, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Описал е съдържанието на приложимите норми. Приел е наличието на вакантна длъжност в РУ Лом, което е наложило преназначаването на Митов. По отношение мотивираната служебна необходимост е преценил, че тя следва от посочените в заповедта и предложението за издаването й недостиг на служители в РУ Лом и голямата им натовареност. Същата е подкрепена от представените на съда данни за по-големия брой отработени преписки от служители в РУ Лом и тези от Участък Бойчиновци, от което е обосновано наличието на извънредна промяна в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Съдът е изложил, че поради наличието на мотивирана служебна необходимост не е необходимо съгласието на преназначавания служител, както и съгласуваност с ръководителя на структурата в която е титуляр. Въпреки, че е отчел изискването по чл. 13, ал. 4 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. е преценил, че то е неотносимо към временното преназначаване поради служебна необходимост, чийто предпоставки са предвидени в чл. 165 ЗМВР и условията на Наредбата не се прилагат, като противоречащи на нормативния акт от по-висока степен - ЗМВР. При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на Митов. При издаване на решението Административен съд Монтана е допуснал в него една очевидна фактическа грешка, като е посочил, че то е постановено по адм. дело 490/2023 г., вместо по адм. дело 490/2022 г. Тази грешка в годината на делото е несъществена и подлежи на поправка по реда на чл. 175 АПК. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 165 ЗМВР, държавният служител да може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност, като съгласно ал. 2 временното преназначаване се извършва със съгласието на му, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Легална дефиниция на това понятие е дадена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Служебната необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. На основание чл. 165, ал. 1 ЗМВР е издадена Наредба 8121з-310/17.07.2014 г., с която е уреден редът за преназначаване на държавните служители в МВР. В нея издателят й - министъра на вътрешните работи, е предвидил и някои допълнителни условия, които противно на мнението на Административен съд Монтана, не противоречат на ЗМВР, а дават допълнителни гаранции за законност и оптимизиране на работата. Едното от условията е изискването на чл. 13, ал. 4 от Наредбата, при временно преназначаване на служител от една структура в друга предложението да се съгласува с ръководителя на структурата, в която служителят е титуляр. Другото е служителят да бъде запознат срещу подпис с предложението за преназначаването му и да отрази съгласието или несъгласието си с него - чл. 13, ал. 1. Приложението на тези изисквания не се изключва на основание чл. 165 ЗМВР, чиято ал. 2 единствено не изисква съгласие на служителя при временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост. Напротив.