Решение № 4418 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2016 г.

Решение № 4418 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. Н. от гр. С., чрез пълномощника адв. К. П., против решение № 1471/02.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9674/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1563/18.08.2015 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Красно село. К. поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката няма право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, като се е позовал на изменението, което е в сила от 28.07.2015 г. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, като представя списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Н. М. по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата, като е приел за приложима изменената правна норма, без да съобрази, че целият фактически състав е възникнал преди изменението. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на П. В. Н. против заповед № 1563/18.08.2015 г., издадена от директора на дирекция "СП" - Красно село, потвърдена с решение № РД 01-437/23.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ С. - град, с която е отказано отпускане на еднократна парична помощ за дете на основание чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед правилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата не е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба, която е била сила към момента на постановяване на административния акт, съгласно измененията с ДВ, бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г. и в частност не е отговаря на изискването по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД - молителката е осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете по реда на КСО. Според съда правилно административният орган е отказал да отпусне помощта, като се е позовал на правна норма, която е приета след подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта и е в сила от 28.07.2015 г., но чието действие не е отложено. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че П. В. Н. е подала молба-декларация с вх. № 1563/10.07.2015 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете като майка - студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че П. Н. е родила дете на 26.06.2015 г. От приложеното уверение № 662/07.07.2015 г., издадено от Софийски университет "Св. К. О.", е видно, че същата е записана през учебната 2014/2015 г. като студентка в първи курс, втори семестър, в редовна форма на обучение на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Трудови пазари и развитие на човешките ресурси", Философски факултет. Същата информация е потвърдена в писмото, изпратено от университета до дирекция "СП" - Красно село с вх. № 6703-0141/03.08.2015 г., към което е приложено извлечение от регистъра на действащите и прекъснали студенти и докторанти. От съдържанието на писмо изх. № 17-04-14-34/18.08.2015 г. от ТД на НАП С., офис "Витоша" се установява, че П. В. Н. има регистриран трудов договор с дата на сключване 07.07.2014 г. и няма данни за прекратяването му; същата е осигурявана по реда на КСО за периода от м. 07.2014 г. до м. 07/2015 г. По подаденото заявление е постановена заповед № 1563/18.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село, с която е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че не е изпълнено изискването по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, тъй като майката е осигурена и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете. От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, в редакцията съгласно ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 01.01.2009 г., е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С изменения на закона, обн. в ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на този въпрос. С нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - обн. ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от П. Н. на 10.07.2015 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая не е придадена обратна сила на измененията на чл. 8а, ал. 1 ЗСПД и в частност на т. 4, поради което неправилно административният орган е приел, че новата редакция на нормата следва да бъде приложена за случаите, при които субективното право е възникнало и е упражнено преди влизане в сила на измененията. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав. Следва да се допълни, че в случая се касае до материалноправна, а не до процесуална норма. Въвеждането на ново допълнително изискване като условие за възникване на правото на еднократна помощ на майка-студентка, представлява изменение на материалноправните предпоставки, а не въвеждане на процесуално правило. Поради това, виждането на административния орган, възприето и от първоинстанционния съд, че правната норма има незабавно действие и се прилага и за вече осъществените състави, не е съобразено с характера на правната норма и не може да бъде споделено. По изложените съображения, изводите направени в обжалваното съдебно решение не съответстват на приложимия материалния закон. Съдът неправилно е отхвърлил подадената жалба, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което оспореният административен акт бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. При това произнасяне следва да се отпусне исканата помощ, тъй като изискването по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, чието неизпълнение е посочено като основание за постановения отказ, е въведено с изменението, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., не е било в сила към датата на подаване на молбата-декларация и затова е неприложимо за случая. Следва да се посочи, че в същия смисъл е установената съдебна практика по сходни правни спорове, изразена, например в решение № 11637/01.11.2016 г. по адм. дело № 154/2016 г. на ВАС, шесто отделение, както и всички цитирани в него решения, също на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора искането на касационната жалбоподателката за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски за двете инстанции общо в размер на 1015 лв., от които 15 лв. - за държавни такси за двете инстанции и 1000 лв. - за изплатени в брой адвокатски възнаграждения, както следва: 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.10.2015 г. по адм. дело № 9674/2015 г. на Административен съд С. - град, което е удостоверено с изявление в самия договор; 500 лв. по договор за правна защита и съдействие № 666904/04.04.2017 г. по настоящото дело, което също е удостоверено в самия договор. Представеният пред тази инстанция списък на всички разноски по чл. 80 ГПК е за същите суми. Пред първата съдебна инстанция от пълномощника на директора на дирекция "СП" - Красно село е направено възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнагражедние /протокол от съдебно заседание на 24.02.2016 г./. Съдът намира това възражение за основателно, доколкото делото не е с фактическа и правна сложност, спорът по делото е само правен и то по приложението на една правна норма. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 ГПК, възнаграждението следва да бъде намалено със 100 лева, тоест за първата инстанция следва да бъдат възстановени 400 лв. Пред касационната инстанция не е правено възражение по чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което не е налице основание за произнасяне на съда по този въпрос. П. изложеното, на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер общо на 915 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение