Решение № 811 от 3.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9317/2024 г.
ВАСВторо отделение03.02.2025 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 4991 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело 1889/2024 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Б. Ц. Б., А. Б. Ш., О. П. П., З. П. П., Г. Й. Г. и М. Г. Г. да заплатят на Столична община направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Б. Ц. Б., А. Б. Ш., О. П. П. и З. П. П., чрез адв. Стоянова като процесуален представител и 2. Г. Й. Г. и М. Г. Г., чрез адв. Запрянов като процесуален представител, срещу решение 4991 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело 1889/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед РА50-658/02.09.2019 г. на главния архитект на Столична община и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че незаконосъобразно първоинстанционният съд приема неприложимост на разпоредбата на параграф единствен от ДР на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСННИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони), както и че процедурата по чл. 135, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е относима, когато оспореният акт е издаден по ал. 3 на същата разпоредба, но не и по ал. 5. Касаторите възразяват и по отношение изводите за спазване на изискванията за форма по чл. 59 АПК и за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са уведомени за започване и провеждане на производството по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, нито са дали съгласие в качеството им на заинтересовани лица като собственици на имот в обхвата на разработката. Излагат се доводи относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед поради неизпълнение на посоченото в нея основание по чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени оспорения акт като нищожен, а в условията на евентуалност и като унищожаем, както и се присъдят на направените по делото разноски. Подателите на първата касационна жалба в писмен отговор изразяват становище за основателност на втората касационна жалба. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Маринова, оспорва касационните жалби и изразява становище за тяхната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Столична община не взема становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РА50-658/02.09.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 2, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, както и устройствената категория по т. 3 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО), е наредено да се изработи служебно проект за подробен устройствен план (ПУП) - изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) в териториален обхват: УПИ VIII за озеленяване , УПИ XIII 1461 и УПИ IX за обществено обслужване (имоти с идентификатори 68134.802.2144, 68134.802.1461 и 68134.802.2186), кв. 86а, м. Изток изток , район Изгрев . В мотивите на заповедта е посочено, че с мотивираното предложение се предвижда изменение на действащия ПУП като от трите имота се създава нов УПИ VIII за детска ясла поради обоснована необходимост от такава на територията на района в искане от кмета на район Изгрев . Посочено е още, че конкретното предназначение на новия УПИ отговаря на устройствената зона по Общия устройствен план (ОУП) на Столична община Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване (Жс). Заповедта е оспорена от настоящите касатори в качеството им на собственици на УПИ XIII 1461, включен в предмета на оспорения план. Административният акт е отменен с решение 5043 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело 10637/2019 г. по описа на Административен съд София град. Това решение е отменено с решение 1830/15.02.2024 по адм. дело 4785/2023 г. на Върховния административен съд като неправилно, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с дадени изрични указания. От касационната инстанция е приет за неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в нарушение на предписаната от закона форма, както и че е изместен предмета на проверката само до наличието на посоченото от административния орган правно основание. Дадените указания са в насока да се обсъдят събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. приетата съдебно-техническа експертиза, като се проверят относимите за предварителната процедура по чл. 135, ал. 5 ЗУТ условия, а именно: налице ли е служебно задание, съответно скица-мотивирано предложение за изменението, както и да се прецени съответствието на разработката с ОУП на Столична община и правилата и нормите по устройство на територията, които факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, постановено при новото разглеждане на делото в производство по реда на чл. 226 във вр. с чл. 145 АПК, жалбата срещу оспорената заповед е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Излага съображения, че в това производство не следва да преценява по същество наличието на материалноправните предпоставки на посоченото в заповедта правно основание по чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП ПРЗ. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза приема, че имотът на оспорващите, за който е отреден УПИ XIII 1461 с предвидено в него застрояване, попада в устройствена зона Жс, както и че проектът, предвиждащ включването му в нов УПИ наред с два други имота, общинска собственост, с отреждане за детска ясла, съответства на общия устройствен план на Столична община и техническите изисквания. Обосновава извод за неприложимост на параграф единствен от ДР на ЗВСННИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони, тъй като след възстановяване на имота и неговото урегулиране няма забрана за изменение на плана по искане на лицата по чл. 131 ЗУТ съобразно правилото на чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Приема, че не следва да обсъжда останалите доводи на жалбоподателите, които подлежат на преценка при евентуално оспорване на заповед за одобряване на изменението на ПУП във втората фаза на производството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени от съда след анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, които са релевантни за постановяването на решение по подадената жалба. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилна е преценката на съда, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, които да обосновават извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразно е заключението, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Правилно съдът приема, че заповедта, с която е наредено служебно изработване на проект на ПУП-ИПРЗ е валидна. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка той да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий липсата на компетентност винаги води до нищожност на акта. В случая заповедта е постановена от компетентен орган - главния архитект на Столична община във връзка с предоставените му със заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ функции от кмета на Столична община, да издава заповеди по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Неоснователни са доводите на касаторите за нищожност на оспорения акт поради противоречието му с параграф единствен от ДР на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони. Правилно първоинстанционният съд приема, че цитираната разпоредба в случая е неприложима. С нея се задължава кметът на общината да извърши промени на застроителните и регулационни планове при реституция на отчуждени по този закон имоти, като се отреди парцел за дворното място и сградата се включи в режима на бъдещото застрояване. Възможността за последващо изменение на действащия план при наличие на предвидените предпоставки за това е уредена в чл. 135 ЗУТ, поради което няма законова забрана за провеждане на процедурата по този ред, вкл. и служебно от компетентния административен орган, по отношение на поземлен имот, който е реституиран и впоследствие урегулиран в самостоятелен УПИ с предвидено в него застрояване. Направените изводи, че заповедта е постановена в изискуемата писмена форма с необходимото по чл. 59, ал. 2 АПК съдържание и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила също са правилни. Следва да се има предвид, че административният акт е издаден служебно съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като в тази хипотеза не е необходимо искане от лица, посочени в чл. 131 ЗУТ. Ето защо, липсата на съгласие от страна на собствениците на УПИ XIII 1461 за провеждане на процедурата не води до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед на това основание. Посочването на кмета на район Изгрев в нея, в качеството му на заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ като упражняващо правата на собственост на Столична община, не обосновава допуснато съществено процесуално нарушение предвид основанието за издаване на заповедта и характера на процедурата. Наличието на искане от този субект не означава, че производството е следвало да протече по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Данните по делото сочат на процедура, проведена по служебен път с оглед възложеното от компетентния орган изготвяне на мотивирано предложение за изменение на ПУП ПРЗ от ГИС София ЕООД, съответстващо на това, изготвено от служители на район Изгрев - СО. Дори да се приеме, че административното производство започва по инициатива на заинтересовано лице, а впоследствие продължава служебно, то това не опорочава оспорената заповед, тъй като производствата по чл. 135, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ не са взаимно изключващи се и конкуриращи се помежду си, за да се направи извод, че смесването им би довело до незаконосъобразен, респ. нищожен административен акт. Неоснователно е възражението на касаторите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са уведомени по реда на чл. 26 АПК за участие в административното производство. Правилно в тази връзка съдът приема, че нарушението не е от категорията на съществените, при наличието на които може да се стигне до извод за незаконосъобразност на акта. То не е съществено, тъй като не се преклудира възможността на жалбоподателите да представят всички свои доказателства, както и да наведат възраженията си с приключване на административното производство, а могат да направят това и в съдебното производство при оспорване на издадения акт, което са сторили. Правилен е изводът на съда, изведен въз основа на приетите по делото писмени доказателства и в изпълнение на дадените му задължителни указания с решението по адм. дело 4785/2023 г. на Върховния административен съд, че заповедта е постановена и в съответствие с приложимите материалноправни норми. С административния акт е допуснато да се изработи служебно проект за ПУП - ИПРЗ в определен териториален обхват по отношение на три УПИ (имоти с идентификатори 68134.802.2144, 68134.802.1461 и 68134.802.2186), кв. 86а, м. Изток изток , за създаване на нов УПИ с отреждане за детска ясла . В тази предварителна процедура, в какъвто смисъл са мотивите в отменителното решение и преобладаващата съдебна практика, се проверява дали е налице служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, като се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, които се изследват при евентуално оспорване, насочено срещу окончателната заповед за одобряване на изменението на ПУП или отказ за това. В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в съответствие с изискването на чл. 135, ал. 2 ЗУТ е изготвена скица мотивирано предложение за изменение на действащия ПУП ПРЗ. Установява се също така, че допуснатото служебно негово изработване съответства както на изискванията за устройство на територията, така и на ОУП на Столична община. Видно от приложените по делото скица и мотивирано предложение новият УПИ се създава с отреждане за детска ясла, което е допустимо в устройствената зона Жс съгласно т. 3 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, в която попадат имотите, предмет на разработката. Предвижда се изграждането на двуетажна нежилищна сграда, разположена свободно при спазване на изискванията на Наредба 7/2004 г. относно необходимата площ на терен за детско заведение. Поради това следва да се приеме, че предложението за изменение на плана за регулация и застрояване съответства на ОУП на Столична община и специфичните изисквания на ЗУЗСО. Действително от приетите по делото писмени доказателства, включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза безспорно се установява, че за УПИ, собственост на жалбоподателите по действащия план е предвидено застрояване, съответстващо на устройствената зона Жс, което обаче не изключва правомощието на административния орган да допусне неговото изменение по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Посочените в касационните жалби съдебни актове, постановени във връзка с тяхно искане за издаване на виза за проучване и проектиране в имота им, не обосновават различен извод. Останалите съображения на касаторите, свързани с конкретните изисквания към проекта за изменение на ПУП ПРЗ, изпълнението на условията по чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ, както и доколко изработеният проект дава превес на обществения над частния интерес с оглед спазването на принципите по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ са извън предмета на настоящото производство, тъй като са от значение при проверката на крайния, приключващ административната процедура акт за неговото одобряване. С оглед изложеното, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон. Същото е съобразено с характера на оспорения административен акт, както и с указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд. Съдебният акт е постановен след обсъждане на представените доказателства и притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационните жалби основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на ответника издател на административния акт искане за присъждане на разноски, касаторите следва да заплатят в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,