Решение № 7704 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4712/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РИОСВ - Варна, чрез юриск.Караиванова, срещу Решение 2467 от 11.03.2024г., постановено по адм. д. 2512/2023г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на Д. И. Н., е отменена негова заповед 5/31.10.2023 г. Излагат се оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира разноски. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът по касация Д. И. Н., в писмен отговор, чрез адв.Русев, моли за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалваното съдебно решение е била заповед 5/31.10.2023 г. директора на РИОСВ - Варна за прекратяване на служебното правоотношение на служителя Д. И. Н., на основание чл. 107, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.85 от Закона за държавния служител (ЗДСл), считано от 01.11.2023 година. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.108, ал.1 от ЗДСл, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, но е постановена в противоречие с материалния закон при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. В процесния случай Д. И. Н. е заемала длъжността младши експерт с първи младши ранг в отдел Атмосферен въздух, води и комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването към дирекция Контрол на околната среда при РИОСВ Варна. С експертно решение /ЕР/ 00687 от зас. 134 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Св. М. Варна и ЕР 93201 от зас. 186 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Св. М. Варна ѝ е определена 50 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ с дата на инв. 28.09.2023г. Директорът на РИОСВ Варна с писмо изх. 93-00-9852/А16/12.10.2023 г. е поискал от директора на дирекция Инспекция по труда Варна становище предвид дадените с ЕР предписания дали Н. може да изпълнява настоящата длъжност. В отговор е получено писмо от тази дирекция с изричното отбелязване, че предоставеното мнение няма задължителен характер. На заседание на групата по условия на труд при РИОСВ Варна, проведено на 20.10.2023 г., е взето решение да се направи предложение до Н. за заемане на друга длъжност съгласно предписанията на здравните органи, а именно : изпълнител-домакин Административна сграда, както и да се направи запитване до компетентния орган относно това отговаря ли предложената нова длъжност на служителя на дадените предписания в решенията на ТЕЛК. На Н. е предложено заемане на длъжността изпълнител-домакин Административна сграда, което не е прието от служителката. Отказът ѝ да приеме предложената нова длъжност е обоснован с това, че същата не съответства на заеманата от нея длъжност по ценз и образование, както и съобразно насоките на експертната комисия на ТЕЛК и здравословното ѝ състояние. Като причини за отказа са изтъкнати също така трансформирането на служебното правоотношение в трудово и изтичането на срока за преместване на друга подходяща държавна служба. С писмо изх. 93-00-9852/А20/20.10.2023 г., директорът на РИОСВ Варна е поискал становище от Директора на РЗИ Варна отговаря ли предложената на Н. нова длъжност в РИОСВ Варна изпълнител-домакин Административна сграда на дадените предписания в ЕР на ТЕЛК. На 31.10.2023 г. , директорът на РИОСВ Варна е издал процесната заповед, като приел, че здравното състояние на служителя не позволява изпълнение на заеманата длъжност в пълен обем на всички задължения в дирекциите от специализираната администрация на РИОСВ Варна, както и, че на основание чл. 85 от ЗДСл е отправено предложение за заемане на длъжност подходяща за изпълнение съобразно противопоказните условия на труд , което не е прието от служителя. ТЕЛК към УМБАЛ Св. М. Варна с ЕР 00815 от зас. 160 от 03.11.2023 г., излязъл със становище, че предложената на Н. нова длъжност в РИОСВ Варна - изпълнител-домакин Административна сграда, като трудоустрояване при облекчени условия на труд е подходяща за трудоустрояване на лицето и напълно съответства на предписанието на ТЕЛК и вписаните противопоказни условия на труд в т. 14 на ЕР 00687/28.09.2023 год. и ЕР 93201/28.09.2023 г., с които е определена 50 % ТНР. Съдът правилно е разсъждавал по относимите към спора правни норми: По силата на чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие когато държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване. Преместването на държавен служител поради трудоустрояване е регламентирано в нормата на чл. 85 от ЗДСл, съгласно ал. 1 и 2 от която, при трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия, като предписанието на здравните органи за трудоустрояване е задължително за държавния служител и за органа по назначаването. Редът и условията за трудоустрояване на работници и служители, в т.ч. и на държавни служители по ЗДСл, са уредени в НТ приета с ПМС 72 от 30.12.1986 г., като съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от този подзаконов нормативен акт, предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от изрично посочени здравни органи между които е и ТЕЛК, която трудоустроява лица на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа. Законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл изисква кумулативното наличие на три предпоставки : трудоустроен поради намалена работоспособност държавен служител, който не може да изпълнява заеманата от него държавна служба поради предписани от компетентен здравен орган противопоказни условия на труд ; наличие на подходяща друга държавна служба ; отказ на трудоустроения държавен служител да заеме предложената му подходяща служба. Установяването на първите две предпоставки невъзможността трудоустроен служител да изпълнява държавната служба която заема и наличието на друга подходяща служба която да отговаря на неговото здравно състояние е от компетентността на съответния здравен орган ТЕЛК, вместо което в случая такава преценка е извършена от органа по назначаването. Последният не е компетентен самостоятелно да определя нито здравните противопоказания за заеманата от трудоустроения държавен служител длъжност, нито дали друга длъжност е подходяща или не за заемане от същия. Органът по назначаване не е спазил и регламентираният в Наредбата за трудоустрояване /НТ/ ред за определяне на наличието на друга подходяща държавна служба в РИОСВ Варна, като нарушенията му в тази посока, административния съд подробно описал и привел към съответните правни норми - в нарушение на правилата по чл. 1, ал. 4 и ал. 6 от НТ, органът по назначаването без да има нужната компетентност е извършил преценка на противопоказанията за условията на длъжността, както и на подходящата за заемане от Н. друга длъжност. При възникналия спор между работодателя и подлежащия на трудоустрояване служител относно подходяща работа за трудоустрояване, въпросът, съгласно чл. 3, ал. 1 от НТ, е следвало да се реши от здравния орган издал предписанието за трудоустрояване. Директора на РИОСВ - Варна е отправил запитване до здравния орган във връзка с чл. 3, ал. 2 от НТ, поради възникналия спор за това дали предложената за заемане друга длъжност е подходяща или не, но решение по спора ТЕЛК е постановила след датата на издаване на обжалваната заповед и поради осъщественото от Н. негово обжалване пред НЕЛК, съответно това решение не е било влязло в сила към датата на издаване на процесната заповед. От друга страна, на ТЕЛК не е бил представен и утвърден списък на работните места и длъжности за трудоустрояване, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1 от НТ, за да може здравният орган да посочи коя длъжност е подходяща за заемане при определените противопоказания. Преценката за законосъобразност на административния акт, следва да се прави по относимите факти, съществували към неговото постановяване. Следователно, при издаване на оспорената заповед директорът на РИОСВ Варна е нарушил разпоредбите на чл. 1, ал. 1, 3 и 6 и чл. 3, ал. 2 от НТ, като не е взел предвид, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение липсва решение на компетентната ТЕЛК по всички обуславящи въпроси за прекратяването на служебното правоотношение, поради здравни противопоказания на условията на труд и липсата на друга подходяща за заемане длъжност, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Тази липса не може да бъде преодоляна от издаденото след постановяване на процесната заповед ЕР на ТЕЛК. Не е налице и втората кумулативна предпоставка за възникването на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предлагане на трудоустроения служител да заеме подходяща друга държавна служба. Предложената на Н. друга длъжност, а именно изпълнител - домакин Административна сграда не представлява държавна служба по смисъла на ЗДСл, тъй като същата се заема по трудово, а не по служебно правоотношение, с оглед което не е спазено изискването на императивната материалноправна норма на чл. 85, ал. 1 от ЗДСл, при трудоустрояване преместването на държавния служител да е на друга подходяща държавна служба. Заповедта е постановена и в противоречие с целта на закона, която в случая е прекратяване на служебното правоотношение с трудоустроен държавен служител единствено при наличие на регламентираните в закона кумулативни предпоставки за това, една от които е наличието на друга подходяща служба, която да отговаря на неговото здравно състояние. Посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на Н., изрично предвижда, че отказът на държавния служител следва да е по отношение на предложена му подходяща длъжност, каквато в случая не е установена, тъй като спорът за това не е бил разрешен към датата на издаване на обжалваната заповед от компетентния здравен орган. Предвид изложеното, всички правни изводи на съда за противоречие на акта с приложимите материалноправни разпоредби, допуснати съществени противоречия с административнопроизводствени правила и с целта на закона, са правилни и напълно се споделят от касационната инстанция, поради, което не следвада бъдат преповтаряни или допълвани. Обжалваното решение е обосновано. Заключението на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед кореспондира със събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно. Предвид изложеното, като постановено при липса на отменителното основание по чл.209, т.3, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не следва да се присъждат претендираните разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение