Решение № 4332 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2015 г.

Решение № 4332 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Гардения пропърти" ЕООД моли да бъде отменено решение № 393/24.01.2015 г. по адм. д. № 11637/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2101201797/13.06.2012 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2101201797/13.06.2012 г. на ТД на НАП - София, с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит 27 760 лв за периода м. 9 - 11.2011 г. с лихви по 4 бр. фактури на "Вега Хендлинг" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните СМР - подготовка на строителни терени, извозване на отпадъци не са реално осъществени от доставчика. За да отхвърли жалбата против РА съдът е приел, че представените протоколи за установяване завършването и заплащане на натурални видове СМР не са подписани освен от страните по договора за извършване на СМР и от представители на инвеститорския и строителния надзор, каквото изискване има в договорите за възлагане на процесните СМР. Приел е също, че не са представени пътни листове и товарителници за извършване на фактурираното извозване на строителните отпадъци от площадки, които са почистване. Съдът е приел, че данните в инвентарната книга, представена в производството пред съда не се подкрепят от пътни листове и доказателства за разход на гориво. Според съда от представените ведомости за заплати не се установява, кои работници на доставчика са работили по изпълнение на фактурираните СМР по почистване на площадките от строителни отпадъци. Приел е също, че описаните в протоколите СМР не са достатъчно конкретни и не може да се обвържат с трите договора за възлагане почистване на строителни площадки на конкретни обекти. Според съда по делото не е установено кой е действителният изпълнител на фактурираните СМР. Изводите на съда са необосновани. По делото са представени протоколи за приемане на извършените СМР, във всеки от тях е посочен обекта, за който се отнасят, поради което неправилно съдът е приел, че не е доказана връзка на описаните СМР с конкретните договори за разчистване на три броя строителни площадки. Приложени са ведомости за заплати, от които е видно, че през ревизирания период доставчикът е имал назначени 9 бр. строителни работници, които предвид заключението на техническата експертиза, неоспорено от страните, са били достатъчни за изпълнение на фактурираните СМР по почистване на строителни площадки. Приетата от съда, неоспорена от страните счетоводна експертиза е дала заключение, че доставчикът има два товарни автомобила и челен товарач, които предвид техническата експертиза са достатъчна механизация за изпълнение на фактурираните СМР. Оспорването от ответника на представените инвентарна книга и оборотни ведомости на доставчика като подписани от неизвестно лице е неоснователно предвид представените потвърждения от ревизираното лице и доставчика, в които е посочено, че документите, изходящи от доставчика, са съставени от счетоводител на доставчика. Вещото лице от техническата експертиза е дало заключение, че фотоволтаичните централи, които е следвало да се изградят след почистването на площадките, са изградени и въведени в експлоатация, като на всяка от площадките са извършени дейности по почистването й от строителни отпадъци, част от които са натрупани в близост до обектите. По делото са представени справки от ревизираното лице за налични ДМА и транспортни средства, от които е видно, че жалбоподателят не разполага с такива. След като е доказано извършване на фактурираните строителни услуги по почистване на строителните площадки, съдът предвид практиката на СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, за да откаже признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на доставчика следваше да установи, че ревизираното лице е знаело, че се извършва данъчна измама от някой по веригата преди или след доставката, по която е получател, каквито данни по делото няма. В РА липсват констатации за извършване на строителна дейност от възложителя на ревизираното лице "Кап енерджи" ЕООД, жалбоподателят не е имал кадрова и техническа възможност да извърши фактурираните дейности, нито твърди да са извършени от него, щом е ползвал подизпълнител, поради което съдът следваше да приеме, че осъществените строителни услуги по разчистване на строителните площадки са извършени от доставчика по спорните фактури предвид представените протоколи, техническа и счетоводна експертиза, оборотни ведомости за трите месеца и ведомости за заплати, установяващи наличие на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика за извършване на доставките, в който смисъл е и заключението на счетоводната експертиза. Липсата на доказателства доставчикът да е имал съответната регистрация за извозване на строителни отпадъци, не могат да са основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките, щом последните са осъществени. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 27 760 лв с лихви за периода м. 9 - 11.2011 г. Касаторът има право на разноски за двете инстанции общо за 2679 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,