Решение № 70 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2008 г.

Решение № 70 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба на Н. с. о. при П. на Република България за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, ГК, 46 състав, от 1.VIII.2003 г. постановено по гр. д. № 4434/2002 г. Поддържат се доводи, че в производството по делото неправилно не е конституиран молителя като материално и процесуално легитимиран ответник по спора, независимо от наличието по делото на данни, че "процесния имот попада в рамките на площта, организирана за нуждите на Президенството" според диспозитива на съдебния акт. Ответниците по молбата за отмяна и ищци по делото Л. А. Г., Д. Л. Г. и С. А. Г. - Б. поддържат на първо място, че молбата за отмяна е просрочена. На второ място считат, че молителят няма активна легитимация да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Становището на ответника по делото М. на р. р. и б., представляван от главния юрисконсулт С. Й. Х. -Д., е, че молбата за отмяна е основателна и следва да се уважи, тъй като молителят е бил необходим другар в процеса, но не е участвал по делото. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираното отменително основание. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и поради това е процесуално допустима. Липсват надлежни доказателства за момента на узнаване на постановения съдебен акт от молителя. Изпратеното писмо от Частния съдебен изпълнител У. Д. изх. № 02747/14.ХI. 2007 г. няма данни кога е получено от адресата, а освен това в него е посочена погрешна година на делото, чийто съдебен акт е послужил за образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ. Разгледана по същество, молбата е основателна. Искът по гр. д. № 4434/2002 г. на СРС, 46 състав е предявен от наследниците на К. С. Ц.: С. А. Г.-Б., Д. Л. Г. и А. Л. Г. срещу Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с правно основание чл. 108 от ЗС. С молба от 10.VI.2002 г. на ищците те са конкретизирали, че местонахождението на процесния имот попада в рамките на площта организирана за нуждите на Президенството. Делото е разгледано в едно единствено съдебно заседание на 12.ХI.2002 г. без да се назначи съдебно техническа експертиза за конкретизиране на имота, при отсъствие на представител на Държавата в заседанието и независимо от това съдът е дал ход по същество в това единствено заседание, след което е постановил съдебния си акт на 1.VIII.2003 г. Софийският районен съд е разгледал спора при неконституиране на надлежния ответник по делото с оглед изричните указания на т.11 от Постановление № 8/1979 г. от 6.III.1980 г. на Пленума на ВС на РБ, публикувано на стр. 38 - 47 в Съдебна практика на ВС на РБ, ГК, за 1979 г., според което легитимирани да осъществят защита на собствеността са организациите, на които е предоставено оперативното управление и стопанисване на имота и от името на които процесуални действия извършват техните ръководители съобразно устройствените правила. Тази процесуална легитимация не изключва участието на М. ф. като контролираща страна. Според изменения текст на чл. 18, ал. 4 от ГПК (отм.), действал по време на разглеждане на спора в СРС по гр.д.№ 4434/2002 г. Държавата се представлява от М. на р. р. и б., т.е. ответникът по делото е имал качество на контролираща страна, а в процеса не е взел участие легитимирания ответник - молителят Н. с. за о. при П. на РБ, който се явява правоприемник на Управлението за безопасност и охрана УБО при Държавния съвет на Н. съгласно указ № 145 на ДС на Н. от 12.II.1990 г., чиито функции и задачи са посочени в Постановление № 101 от 30.V.1991 г. на МС на РБ според протокол № 44/23.V.1991 г. Молителят е бил надлежна страна по делото, която не е участвала в разглеждането на спора и по отношение на която постановения съдебен акт има сила съгласно чл. 216, ал. 2 от ГПК. Това обуславя основателността на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, като с оглед разпоредбата на чл. 307, ал.3 от ГПК решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС, като производството следва да започне от конституиране на молителя като ответник в процеса с връчване на съдебните книжа по исковата молба и приложенията й. При това разглеждане на спора следва да се приложат и се вземат предвид писмените доказателства към молбата за отмяна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение