Решение № 7857 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2011 г.

Решение № 7857 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Сиера-90 " ЕООД против решение № 1371/3.08.2011 г., постановено по адм. д. 2282/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2600900279/30.09.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 821/4.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано, незаконосъобразно с оглед нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА, като е направено и евентуално искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е взел становище за неоснователност на касационната жалба в подробна писмена защита. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1371/3.08.2011 г., постановено по адм. д. 2282/2009 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Сиера - 90" ЕООД против РА № 2600900279/30.09.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 821/4.12.2009 г. на директора на ДД "ОУИ", в частта за допълнително установения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 3462,41 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 458,30 лв., за установените лихви за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 7,34 лв., както и за допълнително установения корпоративен данък за 2003 г., в размер на 31 700,44 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 23 135,92 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. По отношение на всеки от спорните данъчни периоди съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил подробни мотиви за изводите си, че определените с РА данъчни задължения са в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е много подробна, но всички правни доводи са обсъдени от административният съд последователно и задълбочено. Между страните по делото не е налице спор относно действителността на счетоводните документи и счетоводните записвания, на практика не е налице фактически спор, а само относно правните последици от определени безспорно осъществени юридически факти. АС - Пловдив правилно е определил предмета на спора и е приложил относимите правни норми без да допусне нарушение на материалния и процесуалния закон. Правните изводи на решаващият съд са подробно обосновани и задълбочени. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба, че административният съд неправилно е разрешил спора относно какви стойности следва да бъдат включени в пасива на предприятието на едноличния търговец, което е прехвърлено на "Сиера-90" ЕООД през 2003 г. АС - Пловдив правилно е приел за установено, че стойността на придобитите нетни активи е 206 417,29 лв., а поетите задължения са в размер на 21521,79 лв., като в стойността на поетите задължения не следва да бъдат включвани установените задължения за данък общ доход с ДРА № 161/12.10.01 г., които са задължения на физическото лице, както и тази част от данъчните задължения, предмет на същия ДРА, които са отменени с влязло в сила съдебно решение. При формиране на този правен извод съдът правилно е съобразил обстоятелството, че не са изготвени приключвателна оборотна ведомост на ЕТ и оборотна ведомост с начални салда към 27.05.2003 г. (датата на прехвърляне на предприятието) в ЕООД и в ЕТ, като са представени такива към 1.06.2003 г., както и обстоятелството, че независимо от съдебното решение за вписване на прехвърляне на предприятието на ЕТ не е извършено прехвърляне на цялото предприятие като съвкупност от активи, пасиви и фактически отношения, а ЕТ е продължил да осъществява дейност и са извършвани последващи счетоводни операции между двамата търговци по повод отделни права и задължения. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на Националните счетоводни стандарти. АС - Пловдив е приложил правилно разпоредбите на Закона за счетоводството и НСС. Съдът е има правомощие да не възприеме заключението на вещото лице. В конкретния случай съдът е обсъдил заключението на вещото лице и не е приел посочените от него стойности, поради правни съображения относно изходните данни за направените аритметични изчисления. По отношение тълкуването на правните норми единствено съдът е компетентен да се произнесе, при което в конкретния случай не са допуснати нарушения. Приходите от извършената прехвърлителната сделка по чл. 15 от ТЗ могат да бъдат определени като "извънредни приходи" и в този смисъл е неоснователно твърдението, че е налице заключение на вещото лице в различен смисъл. По делото са приети едно основно и две допълнителни заключения на вещото лице Герджикова, в които са извършвани изчисления на финансовия резултат за 2003 г. в три различни варианта. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на АС-Пловдив, че законосъобразно данъчните органи са определили сумата 134895,50 лв. като извънреден приход за "Сиера-90" ЕООД и на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) с нея следва да бъде увеличен финансовия резултат за 2003 г. По отношение оплакванията в касационната жалба срещу съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е извършена корекция на финансовия резултат за 2007 г. със сумата от 34 623,70 лв. на основание чл. 78 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО по повод осъществено прехвърляне на имущество между свързани лица, касационната инстанция намира, че също са неоснователни. Касаторът твърди, че решаващият съд не е обсъдил и съобразил фактура № 18/31.12.2003 г. Видно от мотивите на съдебното решение (стр. 13 и 14) съдът изрично е обсъдил това писмено доказателство и е приел за установено, че не е налице идентичност на оценените обекти в експертното заключение и тези, посочени като обект на прехвърляне с № 18/31.12.2003 г. По отношение другите предпоставки не чл. 78 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО не е налице спор между страните, поради което съдът правилно е приел, че е осъществена сделка между свързани лица при условия, които се отклоняват от пазарните. Пазарната цена е определена от лицензиран оценител, а цената, на която е осъществена сделката е само тази, посочена във фактура № 17/20.12.2007 г., но не и тази по фактура № 18/31.12.20007 г. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, 2 от АПК касационната инстанция не намира допуснати нарушения на материалния закон и в останалата част от съдебното решение, срещу която в касационната жалба не се съдържат изрични оплаквания, а само искане за отмяната му. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, пред касационната инстанция не е представляван от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение