Решение № 14136 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2019 г.

Решение № 14136 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по три касационни жалби - на министъра на правосъдието, на Р. С. и на С. С. против решение № 3988 от 19 март 2019 г., постановено по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Жалбите на Р. С. и на С. С. са процесуално недопустими. Подадени са от лица без правен интерес. С обжалваното първоинстанционно решение е постигнат целения от тях резултат. Отменени са като незаконосъобразни атакуваните от тях текстове - чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съображенията от жалбите и от съдебното заседание, че правният интерес на Симеонов и Съйков е в следствие на това, че съдът не се е произнесъл по цялото им искане и по-конкретно, досежно претендираната нищожност на тези текстове - не намират законова опора. Съдът, на осн. чл. 168, ал. 2 АПК, при осъществяване на контрола за законосъобразност служебно следи за евентуална нищожност и дори да не е претендирана такава, ако бъде установена - е длъжен да я прогласи. След като има произнасяне на състав на съда касателно незаконосъобразността на предмета на спора и липсва обявяване на нищожност - това при всички случаи означава, че липсва такава. По тези съображения жалбите на Симеонов и Съйков следва да се оставят без разглеждане, като в тази си част решението ще има характер на окончателно определение, на осн. чл. 229, ал. 2 АПК. Не следва да бъде уважено и искането за спиране на призводството по делото, тъй като е във връзка с искане за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, по което искане има постановено определение от 07.05.2019 г. По съществото си това е отделно производство, различно от настоящото и липсва твърденият от жалбоподателя преюдициален характер. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав, намира жалбата на министъра на министерство на правосъдието за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби против чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Жалбите са уважени. Прието е от решаващия съд, че чл. 4 и чл. 9 от Наредбата са приети при съществено нарушаване на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА и са нарушени принципите на откритост и обоснованост, проектът не е публикуван на интернет страницата на министерството, не е предоставена възможност за обсъждането и представянето, съответно, на становища и предложения. В това призводство касаторът не представя доказателства, оборващи тезата на първоинстанционния съд за нарушаване на императивни изисквания на закона. Изложените мотиви в обжалваното решение са подробни и обосновани и, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав препраща към тях. Жалбата на министъра на правосъдието следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав