Решение № 15782 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2012 г.
ВАСVII отделение11.12.2012 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 575 от 16.07.2012 г., постановено по а. д. № 225 от 2012 г. по описа на Административен съд София-област. Връща делото на друг състав от същия съд за ново разглеждане. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15782 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - София област против Решение № 575 от 16.07.2012 г. постановено по а. д. № 225/2012 г. по описа на Административен съд София-област. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Лидл България ЕООД енд КО" КД изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение Административен съд София-област е отменил Предписание № 0001006/27.02.2012 г. на д-р Иван Кунчев - младши инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Костинброд. Решението на Административен съд София-област е недопустимо. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Издател на акта в казуса е младши инспектор към областна дирекция по безопасност на храните, гр. Костинброд, поради което конституирането с Разпореждане от 21.03.2012 г. по делото и призоваването като ответник на областна дирекция по безопасност на храните - София област, (която е административна структура, а не административен орган) съставлява нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК. Органът, издател на акта, не е участвал в производството по оспорването му. Този факт води до недопустимост на съдебното решение. Касационен довод за недопустимост на обжалваното решение е направен в жалба, а наред с това съгласно чл. 218, ал. 2, пр. 2 от АПК, за допустимостта на съдебния акт съдът следи служебно. По изложените съображения обжалваното решение на АССГ следва да се обезсили, а делото се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане след правилното конституиране на страните, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение