Решение № 30 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2015 г.

Решение № 30 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Втора районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Р. против решение № 20 от 14.08.2015 г. по адм. дело № 218/2015 г. на Административен съд - Р., с което е отменено решение рег. № 141/06.04.2015 г. на същия административен орган, с което е отказано издаване на становище за съответствие на инвестиционен проект: "Наливно - изливно устройство за тъмни горива на 13-то корабно място на пристанищен терминал Р.- Изток" с правилата и нормите за пожарна безопасност и преписката е върната на административния орган за съгласуване на проекта. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и моли да бъде отменено. Ответникът "Пристанищен комплекс- Р." ЕАД, гр. Р. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд - Р. е образувано по жалба на "Пристанищен комплекс- Р." ЕАД, гр. Р. против решение рег. № 141/06.04.2015 г. на началника на Втора районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Р., с което е отказано издаване на становище за съответствие на инвестиционен проект: "Наливно - изливно устройство за тъмни горива на 13-то корабно място на пристанищен терминал Р.- Изток" с правилата и нормите за пожарна безопасност. Съображенията за незаконосъобразност на решението са свързани с характеристиките на обекта, съобразно тълкуването на понятията "понтон" и "пристан". След преценка на доводите на страните и на представените доказателства, съдът приема, че оспореното решение е незаконосъобразно. По тези съображения с решението, предмет на оспорване в настоящото производство, съдът отменя акта и връща преписката на административния орган за издаване на положително становище. При тези данни настоящата съдебна инстанция стигна до следните изводи: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При преценка на съдебния акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира, че решението на Административен съд - Р. е недопустимо. Независимо че е издадено от орган с изпълнително - разпоредителни правомощия в границите на предоставената му съгласно чл. 125, ал. 1, т. 9 от ЗМВР компетентност, оспореното решение на началника на Втора районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Р. не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. По същността си решението е становище, представено съгласно чл. 143, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територия (ЗУТ), в хода на процедура по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, регламентирана в чл. 141 и сл. от ЗУТ. Като част от производството по одобряване на инвестиционни проекти, решенето попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК, според която не са индивидуални административни актове волеизявленията, които са част от производствата по издаване на индивидуални или общи административни актове. В случая становището на началника на Втора районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Р., е издадено в хода на административно производство по съгласуване и одобряване на посочения по- горе инвестиционен проект. Ето защо това решение не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Такъв може да бъде осъществен при наличие на правен интерес в производството по оспорване на крайния, приключващ административната процедура по одобряване на инвестиционния проект, акт. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореното решение на началника на Втора районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението"- Р. не подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата против този акт е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. Ето защо като приема, че не са налице процесуални пречки за произнасяне по оспорването и постановява решение по същество, административният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, а производството по делото - на прекратяване. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,