Решение № 4634 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8237/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Д. Радева - БАК в качеството на пълномощник на К. Желева, представляваща "Индивидуална Практика за първична Извънболнична помощ-д-р К. Желева" ЕООД с адрес на лечебното заведение гр. Бургас, бул. "Демокрация" , 94, ет. 2, каб. 221, ЕИК205642701, против Решение 4398 от 11.06.2024г. на Административен съд - Бургас по адм. дело 541/2024г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството против Заповед РД-253С-108/13.02.2024г. на управителя на НЗОК. Със заповедта се налагат санкции за 73 нарушения в общ размер на санкциите от 10850.00 лева. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до безкритично приемане от съда на изводите на административния орган, без обсъждане на възраженията на касатора, налагане на санкция за две нарушения, което е недопустимо. Поддържа, че в производството по друго дело е установено обстоятелство по отношение на ЗОЛ К. И., което има значение за настоящето производство. Представя като доказателство почеркова експертиза по друго дело и справка от Персонализирана информационна система на НЗОК за ЗОЛ К. И. с искане за връщане на делото за ново разглеждане за събиране на доказателства. Ответникът, Управителят на НЗОК, чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност, поради противоречие с материално правни разпоредби, съществени нарушения на административно-производствените правила, липса на компетентност и неспазване на установената форма - отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което се иска отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Приел за установено от фактическа страна от доказателствата по преписката, че констатираните нарушения са извършени, класифицирани са по видове и се отнасят работа с документацията. В мотивите на решението са обсъдени констатациите, че има установена дейност, която не е извършена, но са разграничени от констатациите за нарушенията, за които са наложени санкции с настоящата заповед от нарушенията, които са предмет на друг административен акт, който не е предмет на настоящето производство. В този смисъл е изведен правен извод за неоснователност на възражението, че за едно и също нарушение се налагат две санкции. По отношение размера на санкциите е посочено, че е правилно определен, тъй като се касае за множество нарушения от един и същи вид, което обуславя максимален размер на санкцията при индивидуализиране на всяка от тях. При изложени мотиви във връзка с доводите и възраженията на страните и доказателствата по административната преписка е изведен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба отново се поддържа довод, че за едно нарушение се налагат две санкции, който довод е неоснователен. В административното производство в протокола за констатации са установени нарушения по отношение работа с документацията, нейното съставяне и реквизити. По тези констатации няма възражения, например, че при констатирана липса на болнични листове приложени или неподписани, че такива са налице или са подписани. Възраженията пред административния съд се свеждат до съдържанието на извършената медицинска дейност, което е относимо към друга заповед за налагане на санкции, но е неотносимо възражение към констатациите, предмет на настоящата заповед че има нарушения при работата с медицинската документация. Отново се поддържат доводи относно медицинската дейност по отношение на ЗОЛ К. И., че е била извършена адекватна медицинска дейност, което е извън фактическия състав на нарушението, за което е наложена санкцията "финансова неустойка" със заповед РД-25ЗС-108/13.02.2024г. В нея са констатирани нарушения, свързани с лекарствата от първа необходимост, медицинската апаратура и наличието и съдържанието на реквизити на медицинската документация. Както се посочи, констатациите относно верността на извършената медицинска дейност и отразяване на не извършена такава е предмет на друго производство, различно от настоящето. Наложените санкции в размери на максимума са обосновани с мотиви на административния орган на първо място от значението на медицинската документация, нейното съдържание, реквизити и наличност, което е решаващо в процеса на здравеопазването относно информацията както за ЗОЛ, така и за оказване на последващата медицинска помощ и наред с това, за адекватното заплащане на медицинската дейност. Ето защо, нарушението на нормите, регулиращи този процес е с повишена опасност на последиците, когато е констатирано множество нарушения от един и същи вид, както е в настоящия случай, и което определя най високата предвидена санкция. При служебната проверка на решението не се установяват пороци, съставляващи основания за отмяната му като се споделят напълно мотивите на първата инстанция и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на 200 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение