Решение № 10183 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2019 г.

Решение № 10183 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Савов от [населено място] срещу решение № 3/11.01.2019 г. постановено по адм. дело № 228/2018 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-050-6500/1145 от 13.07.2018 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е постановено заплащането на сумата от 1 054, 18 лева, представляваща 100% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампания 2012 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез своя процесуален представител, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Видин е отхвърлил жалбата на В. Савов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-050-6500/1145 от 13.07.2018 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който се установява публично държавно взимане, представляващо 100% от общата изплатена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", регламентирана с Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 г. - 2013 г. в размер на 1 054, 18 лева. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Приел е, че последният е издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила. Изложени са мотиви, че актът е законосъобразен, като издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Посочено е, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. като размерът на подлежащата на възстановява субсидия е правилно определена в акта и безспорно установена по делото. Решаващият съд е посочил, че в случая по отношение на оспорващия е налице влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", което прекратяване е с правно основание чл. 14, ал. 1, във връзка и с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата - поради неподадено заявление за 2013 г. Приел е, че по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на посоченото обстоятелство, нито за наличието на изключителни и форсмажорни обстоятелства и тяхното съобщаване от страна на земеделския стопанин по надлежния ред пред ДФЗ-РА. Счел е възражението за наличие на причини, довели обективно до невъзможност да се изпълни поетият ангажимент, за неоснователно и неотносимо към производството по издаване на АУПДВ. Като е съобразил, че е налице влязъл в сила стабилен административен акт, подлежал преди това на контрол - Акт с изх. № 02-050-6500/1145 от 29.11.2016 г. за прекратяване на многогодишен ангажимент, който акт е основанието за издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно взимане, съдът е приел, че всички въпроси относно предпоставките, водещи до прекратяване на ангажимента са относими единствено към издаването и обжалването на акта за прекратяване на ангажимента. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани фактически и правни изводи. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. По делото е безспорно установено, че с акт изх. № 02-050-6500/1145 от 29.11.2016 г. е прекратен многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. поради неподадено заявление за подпомагане за втората година от поетия петгодишен ангажимент, а именно за 2013 г. Правилно съдът е установил, че актът за прекратяване на многогодишния ангажимент е съобщен на адресата му с известие за доставяне и тъй като в законния срок не е бил обжалван, е влязъл в сила. Съответно въпросът относно прекратяването на този ангажимент е решен с влязъл в законна сила акт. Правилно съдът е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че с писмо изх. № 02-050-6500/862 от 14.09.2016 г. Савов е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършването на административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е установено, че за кампания 2013 г. не е подал заявление за подпомагане, с което не е спазил изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради което е издаден и акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-040-6500/1145 от 29.11.2016 г. В писмото е посочено, че изплатената сума за първата година от ангажимента е в размер на 1 054, 18 лв. и е дадено указание, че следва да се възстановят 100% от тази сума. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 5 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни компенсаторни плащания за хектар допустима площ, която попада в обхвата на районите по чл. 1, ал. 2, като 82 на сто от помощта се осигуряват от Европейския съюз и 18 на сто - от бюджета на Република България. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, това е видно от съдържанието на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-050-6500/1145 от 29.11.2016 г. по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. поради неспазване на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Последица от това е и предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В настоящия случай не е подадено заявление за подпомагане за 2013 г. (след първата година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, възстановяването е в размер на 100% от получените компенсаторни плащания. При наличието на влязло в сила уведомително писмо, с което е прекратен агроекологичният ангажимент на В. Савов, за административния орган е оставало задължението да предприеме принудителното събиране на дължимата сума с оспорения АУПДВ. Налице са били предпоставките на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като правилно е определена сумата, която лицето следва да възстанови в размер на 1 054, 18 лв., представляваща 100% от полученото компенсаторно плащане. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел за неоснователни доводите на Савов за наличие на обективни причини, обусловили невъзможността да подаде заявление за подпомагане за кампания 2013 г., каквито били обстоятелствата, че заявените от него площи през 2012 г., през следващата стопанска година били обработвани от трето лице. Съдът обосновано е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 15 от Наредбата № 11 от 03.04.2008 г., тъй като не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв., дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение