Решение № 11388 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5234/2018 г.

Решение № 11388 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5234/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Лазова, чрез процесуален представител, против решение № 984 от 16.02.2018 г., постановено по адм. д. № 11636/2017 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Л. Рангелова в писмен отговор оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Д. Копанарова не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- П. Павлова не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Д. Михайлова не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Д. Лазова против решение № 244/13.07.2017 г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 16/2016 г., с което по оплаквания на Лазова за дискриминация- тормоз при упражняване правото на труд, осъществен на основата на признаци "образование" и "обществено положение" и "лично положение", КЗД: -установява, че ответните страни Л. Рангелова-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" /ИА "ОСЕС"/, Д. Копанарова –директор на дирекция "Правно осигуряване на одитната дейност" в ИА "ОСЕС", П. Павлова- директор на дирекция "Одити на средствата по социална политика, образование и рибарство" в ИА "ОСЕС" и Д. Михайлова- изпълнителен директор на ИА "ОСЕС" до м. октомври 2014 г., не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация по отношение на жалбоподателката Д. Лазова, по време на действие на служебното й правоотношение с Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз". -оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-205/25.01.2016 г. по описа на КЗД, подадена от Д. Лазова, като неоснователна. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се кредитират доводите в касационната жалба за допуснати в производството пред КЗД съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 60, ал. 2 от 33дискр. призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс, а съгласно чл. 56, ал. 2 от последния, страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. За датата на насроченото заседание от КЗД на 17.05.2017 г. жалбоподателката е уведомена именно в предходното ОСЗ, проведено на 22.03.2017 г., на което Лазова е присъствала лично и с адвокат М. Чочова, като в протокола изрично е упоменато, че присъстващите страни се считат надлежно уведомени. Същите са уведомени и за дадената им възможност в 30 дневен срок за запознаване с постъпилите доказателства, за изразяване възражения и искания към състава, и за допускането на двама свидетели на ответната страна при режим на довеждане. След тази дата жалбоподателката се е запознала с преписката на 11.04.2017 г., и е депозирала в КЗД писмено становище по доказателствата на 20.04.2017 г. Действително, Лазова с молба до КЗД от 12.05.2017 г., е заявила невъзможност за явяване в ОСЗ, като е представила доказателства, като същото е сторено и с молба от 15.05.2017 г. от адвокат Чочова, но представените с молбите доказателства не установяват внезапно препятствие, което страната не може да отстрани. Сочените причини и доказателства са обсъдени от КЗД в ОСЗ на 15.05.2017 г. и КЗД е дала ход на производството при съобразяване горното обстоятелство. При тези факти твърдението на касатора за лишаването му от възможността да участва в открито съдебно заседание не кореспондира с доказателствения материал по делото. Не се установява да е нарушено правото на защита на касатора. Същият е имал възможност да направи възражения по събраните доказателства /вкл. и гласни/ и да упражни в пълен обем правото си на защита в развилото се в последствие съдебно производство по оспорване. На следващо място, няма данни по делото представителната власт на пълномощниците на страните, конституирани пред специализирания орган да е оспорена, а тези мандатни отношения не водят до процесуално нарушение, още по-малко имат пряка връзка с изясняване от фактическа страна на спора или формирането на правни изводи. Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД не противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, като по отношение на жалбоподателката не е осъществена дискриминация тормоз при упражняване правото на труд, осъществен на основата на признаци "образование" и "обществено положение" и "лично положение". В жалбата пред КЗД Лазова е заявила непряка дискриминация на работното място съгласно чл. 4, ал. 3 от 33Дискр, съпроводена с психически тормоз, и нарушение на чл. 15, ал. 1 от 33Дискр. В допълнение от 19.05.2016 г., Лазова е уточнила, че комисията следва да установи налице ли е пряка и непряка дискриминация по признаците "лично положение", "обществено положение", "образование" и "други защитени признаци". В последствие след дадени от КЗД в ОСЗ на 12.10.2016 г. указания и възможност за систематизиране на оплакванията, вкл. относно защитени признаци, с допълнение към жалбата е уточнила, че е дискриминирана по признаци "лично положение", "обществено положение" и "образование", като се навеждат доводи за пряка дискриминация от ответните страни. След всички уточнения, КЗД в решение № 244/13.07.2017 г., е приела, че оплакванията се отнасят за непряка дискриминация под формата на тормоз при упражняване правото на труд, осъществен на основата на признаци "образование", "обществено положение" и "лично положение". Въпреки това КЗД е обосновала е извод за липса на изложени от Лазова конкретни факти за различно третиране на сходни случаи/пряка дискриминация/ и за еднакво третиране на коренно различни случаи/непряка дискриминация/, както и че твърденията на жалбоподателката не могат да бъдат квалифицирани като някоя разновидност на забранена от закона дискриминация, защото не кореспондират с правните норми, дефиниращи понятията за дискриминация. Приела е, че не са изяснени кой от сочените признаци към кои оплаквания от жалбата е релевантен, не са посочени конкретни лица- сравнители за всяко оплакване, както и коя от ответните страни с какво е участвала/ допринесла за претендираните нарушения. По отношение признака "лично положение" е прието, че сочените от Лазова качества не се вместват в този защитен признак и липсва причинна връзка между третирането и сочените характеристики на признака. По отношение на другите визирани признаци "обществено положение" и "образование" КЗД е обосновала извод за липса на причинна връзка на сочените характеристики с конкретните оплаквания в жалбата, позволяващ сформиране на обосновано предположение за извършена дискриминация. Видно е, че КЗД не е изложила конкретни мотиви относно соченото и възприето от комисията оплакване за тормоз във вр. с визираните защитени признаци, а е обосновала липса на нарушение изобщо по см. на 33Дискр. спрямо Лазова по време на действие на служебното й правоотношение за процесния период, от ответните страни. В този смисъл доколкото оплакването на касатора пред КЗД е било свързано с определена форма на дискриминация-тормоз /всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от 33Дискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда/, неправилно АССГ е изследвал наличието или липсата на лице –сравнител. Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация не изисква необходим случай за сравнение, защото при наличие на предпоставките за тормоз, неговата реализация и въздействие постигат изисквания резултат дори ако в обособената негативна среда всички останали субекти са третирани по идентичен начин. Независимо от горното крайния извод на АССГ за законосъобразност на оспорения акт е правилен, по следните съображения: касаторът е посочил в жалбата до КЗД конкретна проява на тормоза, а именно психически тормоз. При тази проява следва да е налице поведение на дискриминатора, изразено по вербален или друг начин, имащо отрицателен резултат върху определени сфери от личността на касатора, касаещи неговата самооценка, и създаващо унизителна, обидна или оскърбителна работна среда. От събраните по делото доказателства не се установява третиране на дискриминираното лице чрез словесно, физическо или друг вид поведение на ответните страни за периода на служебното правоотношение на Лазова, имащо за цел накърняване самооценката на лицето и водещо до специфичен резултат- създаване на негативна работна среда. Не е доказано дори наличие на отрицателно поведение на лицата Рангелова, Копанарова, Павлова и Михайлова в периода на съвместна работа с касатора. "Недопускането" до някои желани от Лазова за участие семинари и обучения, невъзлагането на задачи, съответстващи на подготовката на лицето, даване на прекалено кратки според лицето срокове за изпълнение на задачи, не включване в одити, в които отново според мнението на Лазова, е трябвало да бъде включена, и други събития през процесния период, свързани с изпълняване служебните задължения на касатора като главен одитор /атестационна оценка с нежелан за лицето резултат, техническа неизправност на служебен лаптоп и др./, представлява комплекс от събития, създаващи неудовлетворение в касатора относно професионалното му развитие, но тези събития и вероятния резултат от тях, свързани с твърдяната субективната отрицателна самооценка на лицето/ усещане за лошо отношение, чувство на "закрепостен селянин в нечий феод"/ не може да се определи като последица от поведение на сочените за дискриминатори, целящо накърняване самооценката на лицето и като такова, създало особен, специфичен резултат- обидна или унизителна за лицето работна среда. Липсва изискваната от закона цел на поведението на сочените за дискриминатори - накърняване самооценката на лицето, създаване на описаната по-горе негативна среда, както по принцип, така и на основата на твърдените от лицето признаци- "лично положение", "обществено положение" и "образование". Не е налице и изисквания от правната норма резултат по отношение средата-в случая конкретното работно място-не се установява наличие на отрицателно отношение под някаква форма/ обида, унижение или др. индивидуализирано конкретно отношение/ от всички други лица в работната среда на Д. Лазова, конкретно насочено спрямо нея. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява нормални взаимоотношения с всички колеги на Лазова, включително с посочените от нея за дискриминатори. На следващо място, тормоза предполага поведение, свързано със защитен признак по чл. 4, ал. 1 от 33Дискр. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. От очертаното по-горе съдържание на жалбата до КЗД и последвалите уточнения на Лазова във вр. с посочения от нея признак по чл. 4, ал. 1 от 33Дискр. "лично положение"" не може да се установят същностни за личността белези, отличаващи го от другите, но същевременно съпоставими и приобщаващи лицето към определена социална група. Сочените от лицето характеристики "прецизност", "настоятелност", "нетърпимост", "коректност", не са значими, определящи по същност белези, стоящи извън неговата воля или свързани по някакъв начин с упражняване от лицето на основни свободи, поради което не са защитими от приложимия материален закон, тъй като забраната за дискриминация не може да се свързва и да предоставя защита спрямо всяка хипотетично възможна характеристика. Визираните от касатора характеристики, свързани с признака "обществено положение", а именно: "притежаване на сертификати", "членство в международни и професионални организации" и "качество на одитор", и тези, свързани с признака "образование": висше образование, ОКС "бакалавър" по специалност "Икономика на индустрията" и ОКС "магистър" по същата специалност, не установяват необходимата връзка между нежелано поведение /словесно, физическо или друго/, имащо за цел или водещо до накърняване самооценката на лицето, и/или съответно създаването на унизителна, обидна или друга негативна за лицето обстановка, вкл. работна среда, при упражняване правото на труд от Лазова, и предвидения в чл. 4, ал. 1 вр. чл. 5 от 33Дискр. признак, предмет на защита. От пространните изложения и уточнения на жалбата, направени от касатора пред КЗД, не може еднозначно да се установи дали същия приема твърдяното от него нарушение на чл. 15, ал. 1 от 33Диср. като последица от извършен тормоз или е наведено като самостоятелно основание –непредоставяне на служителя на равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг. Независимо от това по тези доводи първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, обосноваващи спазване в конкретния случай на цитираната разпоредба от работодателя, които мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция. В обобщение се налага извода, че спрямо касатора не е осъществена твърдяната дискриминация –психически тормоз съгласно § 1, т. 1 от ДР на 33Дискр при упражняване правото на труд, осъществен на основата на признаци "образование" "обществено положение" и "лично положение", както и не е налице нарушение на чл. 15, ал. 1 от 33Дискр. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на Административен съд София-град кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответните страни, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение