Решение № 10125 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3097/2011 г.

Решение № 10125 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3097/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на земеделието и храните, чрез неговия пълномощник, против решение № 861 от 18.01.2011 г., постановено по адм. д. № 14742/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменена негова заповед № РД-09-822/23.10. 2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Мирослава Тенева Георгиева - директор на Дирекция "Развитие на селските райони". Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, като повторно се навеждат подробни доводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначално подадената от Георгиева жалба като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът Мирослава Тенева Георгиева, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски в пълен размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба по съображения за необоснованост на съдебния акт. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспорената заповед № РД-09-822/23.10. 2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Мирослава Тенева Георгиева, на длъжност "директор на Дирекция "Развитие на селските райони" е незаконосъобразна, тъй акто е издадена в нарушение на материалния закон и при неспазване на изискванията за форма на акта. По делото е установено, че дисциплинарното производство е проведено във връзка с организацията и провеждането на обществена поръчка по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки с предмет: "Организиране и провеждане на обучения на експерти, които ще подпомагат бенефициентите по подмярко 431-2- "Придобиване на умения и постигане на обществена активност за територията на потенциални местни инициативни групи" от приоритетна ОС-4-"ЛИДЕР" на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Дисциплинарният съвет е събирал доказателства във връзка с всички дейности по реализацията на проекта за развитие на селските райони, чийто ръководител е служителката Мирослава Георгиева. На свое заседание от 30.09.2009 г. е приел решението си. При спазване процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, касаторът като дисциплинарнонаказващ орган е издал оспорената заповед. Фактическите основания за издаване на заповедта възпроизвеждат изложените обстоятелства в решението на дисциплинарния съвет. Като дисциплинарни нарушения на Георгиева органът е посочил неизпълнение на служебни задължения чрез действия и бездействия. Обоснован е правният извод, че административният акт е издаден в нарушение на изискуемата се от закона форма, в противоречие с разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ЗДСл. Съответен на данните от административната преписка е изводът, че в обжалваната заповед не са посочени извършените от Мирослава Георгиева нарушения с конкретизация по дата, място и обстоятелствата, при които са извършени. Не са посочени и доказателствата, от които се установява извършването на тези нарушения, както и служебните задължения, които е нарушила. Посочените в заповедта мотиви представляват хронологичноно изложение на обстоятелствата по дейността на комисията, чиито ръководител е Георгиева, но както правилно е посочено в обжалваното решение, в нито един от деветте пункта не е конкретизирано какво нарушение е допуснала служителката по всяка една от тях и какво нарушение на служебните й задължения представлява това. Правилен е и изводът на първоинстанционния състав, че от съдържанието на оспорената заповед не може да се установи нарушение на чл. 21 от ЗДСл. Доколкото в нея не са посочени конкретните действия или бездействия на държавната служителка, не може да бъде направен правнообоснован извод, че тя не е изпълнявала задълженията си точно, безпристрастно и в съответствие със законите. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл визира основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед, дисциплинарнонаказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на кръга служебни правомощия конкретно от Георгиева. Преразказване съдържанието на длъжностната характеристика, проследяване дейността на ръководената от Георгиева служба, посочване на нередности по принцип (в мотивите на акта обстоятелствата са изложени в условно наклонение) не са съображения по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Съответен на закона е правният извод, че липсата на конкретно посочени нарушения, извършени от дисциплинарноотговорното лице водят до незаконосъобразност на оспорената заповед. Липсата на конкретно посочване в заповедта на нарушения, извършени от служителката виновно, препятстват извеждането на извод за извършването на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнението на служебни задължения по длъжностната й характеристика по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт, тъй като при издаването на заповедта е спазено изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Това възражение се опровергава от приложените по преписката писмени доказателства. В тази връзка обоснован е изводът на съда, че заповедта не съдържа описание на извършените от служителката нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са извършени, не са посочени и доказателствата, които ги установяват, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В случая отговорността на Георгиева не е отграничена от цялостната дейност на ръководената от нея комисия. Само посочването на нормативните актове, които според касатора са нарушени, без да е установено конкретното действие или бездействие по служба, с което служителката виновно ги е нарушила, правилно е прието в обжалваното решение като липса на мотиви. Касационната инстанция споделя съответния на доказателствата и закона първоинстанционен извод, че нито в хода на дисциплинарното производство, нито в оспорената заповед е конкретизирано какво нарушение или нарушения служителката е допуснала, в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения и точно на кои служебни задължения, предвидени в длъжностната й характеристика, както и кои точно действия или бездействия, извършени от Георгиева са в противоречие с нормата на чл. 21 от ЗДСл. Констатираните нарушения на формата на оспорената заповед са съществени, тъй като препятстват ефективното упражняване на правото на защита на жалбоподателката и са достатъчно основание за отмяна на административния акт. В този смисъл пропуските в работата на дирекцията не могат да бъдат обяснени с неизпълнение на служебни задължения от страна на касационния ответник, още повече, че не е посочено кои задължения не са изпълнени и как, ако ги изпълни, той би могъл да повлияе на решенията на службата. Правилен е приетият с решението извод, че възпроизвеждането в мотивите на оспорения административен акт на съдържанието на изготвеното от дисциплинарния състав становище във връзка с извършената проверка на Инспектората досежно работата на визираната структура от администрацията на Министерството на земеделието и храните, не може да замести законово изискуемото съдържание по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл на акта за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Георгиева. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при точно приложение на материалния закон и не са налице релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационния жалбоподател не се дължат. Първоинстанционният състав е присъдил в полза на Мирослава Георгиева разноски в размер на 200 лв. Настоящият ответник по касационната жалба претендира присъждане на разноски в пълния им размер от 2000 лв., съгласно уговореното в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното пред първата инстанция писмено доказателство, реално платени от Георгиева са 200 лв., които са й присъдени правилно. нито пред тричленния състав, нито в настоящото производство са представени доказателства за действително направени разходи, т. е. реално платен остатък от цялото уговорено възнаграждение. Поради това и претенцията за разноски се явява неоснователна. Воден от горното, Върховният администартивен съд