Решение № 5901 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2019 г.

Решение № 5901 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булгартрансгаз" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор В. Малинов, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Димитрова, против решение № 295 от 9.05.2019 г. постановено по адм. дело № 45/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ДК-10-ЮЦР-46/9.08.2017 г. на началника на РДНСК-ЮЦР. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - юрисконсулт Аврамов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: Главен архитект на община Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Н. Спасова лично и чрез пълномощника й - адв. Бързанова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената Заповед № ДК-10-ЮЦР-46/9.08.2017 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ (отм.); , е отхвърлена жалбата на "Булгартрансгаз" ЕАД, София и е оставено в сила Разрешение за строеж /РС/ № 147/20.06.2016 г. на главния архитект на община Пазарджик за "Склад за керамични изделия" в УПИ X-257 "За търговия и услуги", м. "Азмака", землището на гр. Пазарджик. Прието е от органа, че оспореното РС е въз основа на одобрен инвестиционен проект, предвиждащ разполагане на складовата сграда на 3 м. от страничните северна и източна регулационна линии на имота и на минимално отстояние 38 м. от преминаващия в западната част на имота съществуващ газопровод, което отговаря на изискванията на Таблица 2 от Приложение към § 1 на Наредба № 6/25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ. С решение № 317/9.01.2019 г. по адм. д. № 7031/2018 г. на 3- чл. състав на Върховен административен съд, второ отделение, е отменено Решение № 209/5.04.2018 г. по адм. д. № 806/2017 г. на Административен съд-Пазарджик и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на цитираното по-горе решение на АС-Пазарджик. С него, и при съобразяване с указанията на Върховен административен съд в отменителното решение, жалбата на "Булгартрансгаз" ЕАД отново е отхвърлена, като неоснователна. Прието е от съда, че оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЦР не е нищожен административен акт, нито пък незаконосъобразен. От анализа на доказателствата е направен извод, че преценката на органа за законосъобразност на издаденото РС № 147/20.06.2016 г. и на одобрените инвестиционни проекти към него, е правилна, тъй като са съобразени със съществуващия в имота газопровод - втора категория и сервитут в полза на "Булгартрансгаз" ЕАД, а също и минимално изискуеми отстояния от него до проектираната сграда, с предназначение "Склад за керамични изделия", съгласно т. 3 от Таблица 2 на Приложение № 1 от цитираната по-горе Наредба № 6/25.11.2004 г. и т. 1, б. "д" и т. 4 от "Забележки" към същата Таблица 2, допускащи намаление на минимално предвиденото разстояние от 50 м. с 30 %, при което минимално предвиденото разстояние става 38 м., колкото е по одобрения инвестиционен проект. Отчетено е още, че тези проекти и РС отговарят на предвижданията по одобрения за имота ПУП-ПРЗ, със заповед № 92/10.06.2013 г. на кмета на община Пазарджик, както и че дописванията в РС са до 3.01.2017 г., т. е преди издаване на заповедта, поради което органът ги е взел предвид. Отделно са изложени мотиви за съгласуваните на 13.02.2018 г. от гл. архитект на община Пазарджик промени по време на строителството, свързани с изготвяне на допълнителни части към инвестиционния проект: част "Архитектура", част "В и К" и част "Електро". Посочено е от съда, че тези промени не са съществени и не представляват изменения в първоначално одобрения инв. проект за процесната сграда, налагащи допълване на издаденото РС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, съдът е приложил правилно материалния закон. При повторното разглеждане на делото, с определение № 114/23.01.2019 г. и в изпълнение указанията на ВАС в отменителното решение, съдът е допуснал допълнителна СТЕ, а след оспорването й от касатора е допуснал друга единична СТЕ, изпълнима от в. л. Мечкарова, притежаваща правоспособност по отопление, топло и газоснабдяване /виж у-е стр. 150/, като между тях няма съществени различия. Въз основа на тях и доказателствата при първото гледане на делото, съдът е извел обосновани и съответни на закона правни изводи. По основния въпрос, а именно спазено ли е минимално предвиденото разстояние от съществуващия газопровод за реализиране застрояване със сграда-склад за керамични изделия в УПИ X-257, както органа, така и съда, са дали правилен отговор, а именно, че с оспорените строителни книжа това минимално разстояние е спазено и то възлиза на 38 л. м. по одобрения инв. проект, а по заключението на в. л. Мечкарова - на 38, 6 л. м., което е допустимо, предвид категорията на газопровода - втора и наличие на предпоставки за приложение на изключението - намаляване на минимално предвиденото разстояние от 50 м. с 30 %, на основание т. 4 от "Забележки", вр. с т. 3, колона 3 на Таблица 2 от Приложение № 1 на Наредба № 6/25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ. По делото не е било спорно, че одобреният инв. проект, част "Арх.", съдържа това минимално разстояние от газопровода до проектираната сграда - склад, в хипотезата на 30 % намаление, което е допустимо, съгласно цитираните разпоредби от Наредба № 6/2004 г. Поради това и оплакването на касатора, че намаленото разстояние от 38 м. до проектираната сграда е недопустимо, се явява неоснователно. Липсва нарушение на чл. 154, ал. 4 и. 5 ЗУТ с извършените дописвания в РС № 147/20.06.2016 г., след издаването му. Тези дописвания с дати 29.12.2016 г., 31.12.2016 г. и 3.01.2017 г., не са свързани с изменения в одобрения първоначален инв. проект за "Склад за керамични изделия", а представлява отразяване в РС на липсващи части от този проект, а именно части: "В и К" и "Електро", които са съгласувани след издаването на РС. В този смисъл дописванията в РС не водят до изменение на одобрения инвестиционен проект или до съществено отклонение от него, а поради това и разпоредбите на чл. 154, ал. 4 и 5 ЗУТ са неприложими. По делото е установено, че промяна по време на строителството е извършена след издаване на РС № 147, чрез съгласуване с гл. архитект на община Пазарджик на 13.02.2018 г. на изготвени проекти по части "Архитектура" и "В и К", отразяващи сл. изменения: премахване в сервитутната зона на газопровода на всякакви огради, СМР, ел, В и К и др. инженерно техническа инфраструктура, без промяна конструкцията и предназначението на склада. Настоящият състав счита, че промените в отделни части на одобрения инвестиционен проект, съгласувани на 13.02.2018 г. са правно ирелевантни, тъй като са настъпили след издаване на оспорената заповед от 9.08.2017 г., а съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съотвествието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а не след това. Но дори и да бъдат взети предвид, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, то тези промени не се отразяват на законосъобразността на оспорената заповед, защото не са съществени и не попадат в нито една от хипотезите на чл. 154, ал. 2, т. 1-8 ЗУТ, обуславящи наличието на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Съгласно заключението на в. л. Мечкарова тези промени в отделните части на одобрения инв. проект са продиктувани от необходимостта в сервитутната зона около газопровода да бъдат премахнати всякакви елементи на посочената инфраструктура като тази зона остане свободна и неизползваема площ. По изложените съображения като е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЦР е законосъобразна, поради законосъобразност на издадените строителни книжа - РС № 147 и одобрен инвестиционен проект за "Склад за керамични изделия" в УПИ X-257, м. "Азмака", землището на гр. Пазарджик, съдът е постановил правилно решение. В тази връзка, предвид изложеното по-горе, не се споделя оплакването на касатора, че съдът не е изпълнил указанията на ВАС в отменителното решение. Не се споделя и оплакването за неправилност на решението, поради това, че не му е било връчено процесното РС. Процедурата по връчване на вече издаден административен акт е следващо действие на органа и няма отношение към законосъобразността на издадения акт, а към правото му на жалба, каквото в случая е упражнено. Неотносими към спора са оплакванията по отношение на друг, предходен административен акт и връчването му на касатора, а именно заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ за имота от 2013 г., тъй като косвения контрол по отношение на друг акт, извън оспорения в настоящето производство е недопустим. Не се споделят и доводите за липса на правоспособност у в. л. Мечкарова, предвид представеното удостоверение за пълна проектанска правоспособност по част газоснабдяване. Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат, на ответника РДНСК - ЮЦР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева, а на ответника Н. Спасова следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Бързанова, видно от договора за правна защита и съдействие на стр. 35 и списък за разноските, при липса на възражение за прекомерност от касатора. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение